Безплатни дипломи, но ако емигрират? Така сме спонсорирали развитите страни с 341 млрд. евро!

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Защо висшето без такси трябва да върви с договори за работа поне 8 години тук

През целия преход България е мащабен спонсор на богатите държави. Отглеждането на един човек до 20 г. струва средно около 240 хил. евро по настоящи цени, без за него да са предвиждани специални образователни грижи. Тук се включват и разходите на държавата за детето. Грижите на родителите и близките за отглеждане на детето и юношата се оценяват поне още на 170 хил. евро. Трудът също следва да е оценяван. Или общо отглеждането на един човек в България като разходи на пари и време се оценява на 410 хил. евро по настоящи цени.

В първите години на прехода и веднага след влизането ни в ЕС емиграцията от България беше в по-големи размери. А и в онези години

един училищен випуск беше

стотина хиляди души, докато сега е наполовина. Всяка година от началото на прехода от България са напускали средно по 25 хил. човека, включително и хора с образование, професии и опит, което се оценява още по-скъпо. Това означава, че най-бедната държава в ЕС – България, ежегодно спонсорира богатите държави с минимум 10 милиарда и 250 милиона евро годишно – само сумата на разходите по отглеждането на 20-годишен младеж, умножена по броя на емигриралите.

Да приспаднем безвъзмездните помощи,

получени от ЕС. България е направила вноски за бюджета на ЕС малко към 14 милиарда и 160 милиона лв. за периода 2007 – 2021 вкл. (според Министерството на финансите). От 2015 г. до началото на 2022 г. ЕС е разплатил проекти за малко над 13 милиарда и 160 милиона лв. В приключващия период до началото на 2022 г. ЕС е разплатил проекти за още около 10 милиарда и 350 милиона лв. Тоест България е получила за периода 2007-2021 г. безвъзмездна помощ от 9 милиарда и 350 млн. лв., като се извади вноската на страната. Това са 4 милиарда и 780 млн. евро. Което прави по 319 млн. евро годишно. Скромно.

Да не говорим, че раздаването на безвъзмездна помощ генерира корупция, че се губи страшно много време в бюрократични работи, за да се получи и отчете помощта, и все по-малко фирми извън земеделието се интересуват от такава помощ. От нея се интересуват главно работещите за държавата, за да се облагодетелстват. За да изчислим всичко към сегашни цени, приемаме, че чистата безвъзмездна помощ, като приспаднем вноската на България, е не повече от 0,5 млрд. евро годишно. Да ги приспаднем от това, което България дава като безвъзмездна помощ под формата на хора за развитите държави. И чистата безвъзмездна помощ от България за развитите държави от ЕС и извън него става:

10 милиарда и 250 милиона минус 0,5 милиарда = 9 милиарда и 750 милиона евро годишно.

За вече 35 г. преход това са над 341 млрд. евро помощ към настоящи цени, предоставена от България на развитите държави (не само, но основно в ЕС), и то с приспаднати техни насрещни помощи!

Ако разполагахме с инвестиция от 341 млрд. евро в България, ние щяхме да сме на друго ниво на развитие.

Нека да бъдем реалисти. Дори да не бяхме членове на ЕС, над 75% от сегашната бройка на емигриралите щяха да намерят начини да се изселят за развитите държави. Освен това

ползите от ЕС за всяка държава членка

далеч не се изразяват в безвъзмездно получените пари. И тези ползи са огромни – европейското право, налагането на цивилизовано законодателство, широк свободен пазар и много други.

Да, за разлика от Румъния, спрямо корупцията почти нищо не се направи и едва ли скоро ще се направи. Дано да се появят някога хора, които да отиват в политиката и въобще – да работят за държавата и за нещо друго освен за пари и власт. Във все повече държавни регулаторни и правораздавателни институции отдавна си има тарифи, за да „се свърши“ работа. Но това е въпрос и на народностен манталитет. Всеки народ си заслужава своето правителство и обратното. Засега единствените ефективни санкции за корупция не са от България.

Сега да оценим лансираната идея за безплатно висше образование. Обучение, което създава специалисти, реално необходими за държавата, струва скъпо. А на България са жизненонеобходими инженери, агрономи, биотехнолози, математици и т.н.

Държавните разходи за един студент в България са 2184 евро

годишно, което си е мизерия. В Полша например са 4067 евро. Като се добавят и личните инвестиции за всеки студент в образованието, средно обучението на един студент у нас струва около 3600 евро (7000 лв.) на година. Реалните разходи по обучението са различни за всяка специалност, като най-високи са за медицина.

Чудесно е в рамките на държавната поръчка да се даде възможност на най-кадърните да учат безплатно. Така материалните трудности няма да са пречка тези хора да учат. А за да не се налага на най-добрите от приетите за държавна поръчка да учат и да работят, тези хора трябва да получават и достатъчно високи стипендии в зависимост от успеха си. Но държавата не бива да позволява с парите на данъкоплатците да се спонсорират развитите държави. Затова всеки студент, за да може да учи безплатно висше образование, трябва да подпише договор с държавата да работи в България поне 8 г. непрекъснато след завършването си. Ако не изпълни задължението си, трябва да възстанови на държавата разходите си за конкретното висше образование заедно с начислените лихви от първия ден, когато е започнал да учи. И

за всеки договор трябва да има по 2-ма надеждни поръчители

от България. Ако не се регламентира точен механизъм за търсене и събиране на дължимите пари при нарушаване на договора, няма да има никаква полза от него. А държавата умира да прави проформа неща, които после просто не работят – като например събирането на пътните глоби.

Държавата тотално се провали в подготовката на много специалности – например на медицински сестри. Много от тях просто напуснаха страната поради безумно ниските заплати, с изключение на операционните и реанимационните сестри. Видяхме как и калпавото обучение и занижените изисквания по повечето специалности

рязко свалиха нивото

на образованието ни. Например занижените изисквания за образованието по право доведоха до елементарни пропуски – при създаването на конституцията се пропуснаха преходните разпоредби за дейността на действащия Висш съдебен съвет.

Крайно време е тези студенти, които са извън държавната поръчка, да си плащат реалните разходи за обучението. Защото сега се плащат само част от тях. А тези, които учат извън държавните поръчки, са и извън нуждите на държавата от специалисти. Няма никакъв смисъл от излишни висшисти без търсени специалности и без достатъчно знания.

Обучението в средните професионални училища е не по-малко важно за страната. Няма електричари, водопроводчици, енергетици, широк спектър от строители специалисти, механици и т.н. Държавата трябва да инвестира много повече в тези специалности и да отпуска стипендии. Но също само при сключени 8-годишни договори с поръчители за работа в България.

[wpdevart_facebook_comment]

Още интересни публикации

error: Content is protected !!