Не искам да се женя, има много причина за това. Пиша това писмо, не за да търся съчувствие. То ми трябваше, когато бях 7- годишен и родителите ми се разведоха. Защото докато възмъжея, аз страдах и носех в душата си вината за тяхната раздяла. Вече в пубертета, обзет от гнева за предателството им спрямо мен, си зададох логичния въпрос: Защо в съда питат само двамата съпрузи дали са съгласни да се разведат, а не искат и мнението на детето им? Казвам го, тъй като съм повече от сигурен, че ако то ги погледне в очите и заяви разплакано, че не иска от утре мама и татко да живеят отделно и да вижда единия от двамата веднъж в месеца, може би ще ги трогне и ще ги накара да се замислят.
По времето на социализма за родителите беше голямо щастие, ако децата им отидат да учат висше образование в Съветския съюз. И нас със съпругата ми Янка ни споходи това щастие. Малкият ни син Гриша Ангелов Илиев бе приет и отиде да учи военно инженерство в град Тула, Русия. И както се случваше с много от…
