Постоянно я сънувам: Жената, която ме обичаше, а аз сам се отказах от нея и я изгубих
Прибрах се премръзнал и побеснял. Изтървах последния автобус, нямах пари за такси и се наложи да вървя пеша в студа, а той отключи вълчия ми глад. Но в хладилника нямаше нищо освен парче сирене, а на масата – половин изсъхнал хляб. Ругаех отчаяно, но това нищо не помагаше. Накрая се изтъркалях в леглото. Унесох се в безпаметен сън и в него отново се появи тя – жената, която ме обичаше, а аз сам се отказах от нея и я изгубих.
И досега помня първата ни среща. Тъкмо бях излязъл от затвора, където попаднах за дребно джебчийство. Започнах да крада заради жена, по която си бях изгубил ума. Кокошкарска работа, но ми лепнаха 10 месеца ефективна присъда. Докато лежах в затвора, се зарекох, че повече никога няма да се влюбя като идиот. Жените носят само проблеми и нищо добро не очаква мъж, хукнал след някое коварно същество.
Той я целуваше всеки ден преди работа, но този път целувката беше някак различнаМое е задължението да взимам децата следобед от детската градина и често засичам този възрастен госп…Dec 16 2018vijti.com
Когато ме пуснаха, в старата ни къща ме посрещна само майка ми. Отдавна вдовица, тя не прие, че синът й е станал престъпник. Същата вечер усетих, че се отнася към мен с неприязън и недоверие. Гледаше ме под вежди и все нещо си мърмореше под носа. Бяхме се превърнали в чужди хора. Опитах се да си намеря работа, но на никого не му се рискува с мъж, лежал в затвора. Хората ме отбягваха и жалеха майка зад гърба ми. По цял ден се въртях и се чудех как да изкарам някакви пари.
Една вечер чух майка ми да говори с някого. Тъкмо се върна от магазина, явно си беше намерила компания. Надникнах и я видях – слаба, невзрачна, неугледна на вид, но въпреки това странно привлекателна.
С бяла кожа и кестенява коса, не изглеждаше на повече от 17. Небрежно попитах за името й. Соня – отговори и обърна глава на другата страна. Майка ми разказа, че я открила на спирката на автобуса. Треперела от студ, облечена в тънка блуза. Така Соня се озова у дома.
Докато вечеряхме, тя разказа, че избягала от баща си – алкохолик, който я биел. Чувала, че майка й живее в нашия квартал с новия си мъж. Показа нейна снимка, но не я познавахме. Соня разбра, че идването й е било напразно, разплака се и се закле, че ще умре, но няма да се върне при пияния си баща.
Може би на другата сутрин щеше да си тръгне, ако майка ми не беше се почувствала зле. Въртях се покрай нея, без да знам как да й помогна. А и не умирах от желание да ставам болногледач. Добре, че беше Соня.
Къпеше я, хранеше я, переше я. Изминаха няколко седмици. Майка ми свикна с нея и въпросът със заминаването й беше забравен. Понякога тайно наблюдавах гостенката и някакъв копнеж минаваше през тялото ми. Сънувах я в еротични сънища и полудявах. Една нощ не се стърпях. Безшумно влязох в стаята й и се мушнах до нея под завивките. Тя не възрази, напротив, прегърна ме, трепереща. Беше девствена. Оттогава чакахме майка ми да заспи и двамата се любехме жадно. Не я обичах, не изпитвах нищо към нея, исках само секс.
В леглото се държах като учител. Соня се оказа добра ученичка и бързо се научи да ми доставя удоволствие. Веднъж, унесени в страстта си, не усетихме как вратата се отвори и майка ми застана срещу нас.
„Мръсен кучи син, какво направи с горкото момиче?“ – изсъска през зъби. Не хвърли вината върху Соня. За нея аз бях мръсният гадняр, прелъстил едно невинно създание. Няколко дни по-късно майка ми почина. Смъртта й донякъде ме облекчи, но и ме натъжи. След погребението продадох няколко декара земя и известно време имах пари, с които да преживяваме. Соня живееше у нас и се смяташе за моя половинка. Когато кинтите ми свършиха, трябваше от някъде да изкарам други. И като гледах младата си съблазнителна приятелка, през ума ми мина мисълта, че мога да се възползвам от сексапилното й тяло.
Същата вечер започнах разговора отдалеко. Казах й да си ходи, защото вече нямах нищо освен мизерия за двама ни. И хлябът, който ядем, струва пари. Както очаквах, тя се разплака. Отчаяно ме молеше да остане, защото няма къде да отиде. В този момент изиграх най-важния си коз – убедих я, че ако иска да сме заедно, трябва да прави разни услуги на богати мъже. Само за кратко, колкото да си стъпим на краката. Тя ме погледна с очи, пълни с болка, но любовта й към мен излезе по-силна.
От затвора си бях запазил някои връзки и на тях заложих. На другия ден пред къщата ни спря черна кола и от нея слезе един дебелак. Кимнах и му показах стаята, където го чакаше Соня. След час той излезе, бутна ми 100 лева и каза: „Добра е. Пак ще дойда.“ Разбира се, че е добра. Нали аз я обучих… Така продадох момичето, което безумно ме обичаше. С времето Соня стана много търсена. Младостта и уменията й привличаха клиенти. Веднъж я закарах на адрес и често след това я водех на същото място. Една вечер от къщата излезе непознат здравеняк, подаде ми пачка банкноти, после ме стисна здраво и каза да се разкарам, Соня оставала при него. Дръпнах се, понечих да му върна парите, но отнякъде изскочиха още двама бабаити, натикаха ме в една кола и ме изхвърлиха извън града. Преди да потеглят, единият „приятелски“ ме посъветва: „Виж к`во, ако ти се живее, не се мяркай повече.“
Но аз се върнах, защото осъзнах, че въпреки всичко изпитвам чувства към Соня. Веднъж, докато дебнех иззад оградата, я видях да излиза. Изглеждаше добре, модерно облечена, с нова прическа. Втурнах се към нея като полудял. Щом ме видя, лицето й побеля. Хванах я силно за китката и я молех да се върне при мен. В това време двамата здравеняци се показаха и Соня едва прошепна: „Изчезвай. Ще дойда.“ Дни наред напразно я чаках. Още няколко пъти я причаквах и неизменно историята се повтаряше.
С нашата раздяла секнаха и парите. Отново зверски гладувах. Една вечер мобилният ми звънна. Вдигнах и чух гласа й: „Ела утре. Ще те чакам.“ На другия ден часове наред киснах пред вратата. Никой не се показа. Започна да се смрачава. Тръгнах си бесен и премръзнал. По едно време в просъница чух, че съседските кучета лаят. Погледнах часовника и видях, че минава три. Вратата изскърца и в мрака се появи силуетът на Соня. Скочих и протегнах ръце да я прегърна. Чувствах се луд от щастие – тя се върна, моя е, обича ме…
Соня рязко ме отблъсна. Изправена и далечна, спокойно каза: „Ето ти парите за хляба, който ти изядох. А тези са за дните, в които ти гостувах. Сега вече сме квит.“ Гласът й беше ледено студен. Към мен захвърчаха шумолящи банкноти. Една ме удари през лицето. После стъпките й отекнаха в тъмнината. Светнах лампата и кръвта застина в жилите ми – по земята имаше килим от пари. Дори не се наведох да ги преброя. Алчността ми беше изчезнала заедно с любовта на Соня. Тя не се върна никога повече.
Джони
Източник: Лична драма
Как се измъкнах от мизерията и успях в живота: Допускам до себе си само женени мъже, защото са страхливи и щедриСпоред мен за да успее в живота и да е щастлива една жена у нас, трябва да попада в някоя от следнит…May 24 2019vijti.com
