Как се измъкнах от мизерията и успях в живота: Допускам до себе си само женени мъже, защото са страхливи и щедри
Според мен за да успее в живота и да е щастлива една жена у нас, трябва да попада в някоя от следните три категории: богати, софиянки и красиви. Всички останали остават извън борда. Ще се обоснова защо. Тези, чиито родители са заможни, живеят в луксозни апартаменти, карат скъпи коли, могат да пътуват където си искат, да си купуват каквото пожелаят – дори и съпруг, когото са си харесали (кой бяга от мекото на баницата?!). Подобно е и положението на коренячките софиянки. Те живеят със самочувствието, че са богоизбрани, родени на пъпа на географската ни карта. Непукистки са, от малки свикват да водят свободен живот, което им осигурява възможности за подбор както на високоплатена работа, така и на партньор в живота. Ако нещо не върви с единия, разкарват го и се ориентират към следващия.
Имат ли край паденията? Личната трагедия на родните президенти – политически провали и ожълтен живот*Дефилето на президентските Десита по публичната сцена навежда на дълбоки размисли за безрадостната с…Dec 22 2018vijti.com
Огромен град, съседите от входа в блока не се познават и поздравяват, никой не се интересува от хорското мнение и приказките зад гърба му.
Моралът и начинът на живот са си твоя работа. Красивите жени, в която категория влизам и аз, съзнават, че външният им вид е златна инвестиция, стига да я използват умело.
Откакто завърших гимназия и дойдох да уча в София, нито веднаж не се обърнах назад и не си спомних за родния си край. Не уточнявам за село ли става дума, или за забутано малко градче, защото няма значение. Там нищо интересно не се случваше, единствената храна за душата бяха клюките. Мъжете си чешеха езиците в кръчмата, жените – седнали на пейките пред къщите си.
И понеже бях красива блондинка, стройна и дългокрака, не пропускаха да ме одумват, най-вече заради облеклото ми, което винаги бе последният писък на модата. Всъщност не бях силна ученичка, мързеше ме да чета, но имам златни ръце и дарба на моден дизайнер. Ако се бях родила в София или в някой от големите градове, и родителите ми бяха заможни, сигурно щях да пробия в модния свят със собствена марка дрехи. А аз от всяко попаднало ми парче плат или стара рокля на мама правех чудеса и карах завистливите съседки и дъщерите им да обръщат глави, като ги подминавам.
Това е най-отвратителният период в живота ми. Знаех, че пътят към София е единственото ми спасение, и броях дните, докато завърша гимназия.
Реших да следвам педагогика, там можех да вляза с моя успех, тъй като знаех, че няма наплив от желаещи да стават учителки с мижави заплати. Но за да стигна до столицата, се наложи – за пръв и последен път – да открадна.
Прибрах от вкъщи парите, които родителите ми всяка години спестяват от пролетта до есента за дърва и приготвяне на зимнина. Срамувах се, но нямах изход. Трябваше да си платя евтиния хотел, докато кандидатствам и си намеря работа. Затова пък още с първата заплата им ги върнах с лихвите. Но това между другото.
Предварително се бях ориентирала към сервитьорската професия, разбира се, в елитно заведение, където ходят само богати посетители.
Разчитах на външния си вид, който ми гарантираше не само щедри бакшиши, но и контакти с богати господа. А когато разбрах, че съм приета да следвам, рейтингът ми се вдигна високо. Студентка, красива и работеща! На този етап не мислех за сериозна връзка и семейство, затова нямаше значение дали щях да се свържа със свободен или обвързан. Търсех бизнесмен, с когото да опозная света на лукса. Важното бе да е симпатичен, да го понасям физически и да ми осигури стандарта, за който мечтаех.
И ето че планът ми заработи. Мъжете, предимно женени, започнаха да ми се лепят като мухи на мед. Бях изумена, че колкото по-високи претенции имах, толкова повече ми угаждаха и удовлетворяваха капризите ми, сякаш ги намираха за нещо нормално. Веднъж обаче се опарих, попаднах на истински кретен. Беше разведен, имаше пари, но бе стиснат и дребнав. На всичко отгоре импотентен, за сметка на това извратен. За да ме остави на мира го излъгах, че разполагам с шокиращи снимки за перверзните му сексуални изпълнения, които ще предоставя на дъщерите му. Побесня, но явно се уплаши, защото боят ми се размина.
Оттогава допускам до себе си само женени мъже. Те са страхливи, държат на семействата и са много дискретни. В същото време са много щедри, защото обичат тръпката на забранената любов с младо и красиво момиче.
Сигурно някои от читателите ще ме оплюят и заклеймят като проститутка, но не е така. За тези 10 години, които съм в столицата, съм имала връзка точно с шестима, изключвам разведения. Дипломирах се, но не работя, все още има кой да ме издържа. Разполагам със собствен апартамент, двустаен е, но ми е достатъчен, имам си кола, посещавам изискани заведения, била съм във Венеция, Барселона, Париж, Лондон, Дубай, лятото се пека по плажовете на гръцките острови. На 29 г. съм, ако срещна мъж, който може да спечели доверието ми, да става за глава на семейство и баща на децата ми, ще скъсам със сегашния си любовник и ще бъда вярна съпруга и всеотдайна майка. Но дотогава ще продължа да се възползвам от привилегията, с която ме е дарила природата. А платената любов затова се нарича така. Който поръчва музиката, си плаща.
Ева
Източник: Лична драма
Сварих го с чужда жена в семейната ни спалня, а последвалото не е за разправянеТрябваше да мине време, за да разбера, че ако обидата ти е нанесена от подлец, мръсник, негодник, ни…May 23 2019vijti.com
