Читател от Рим: В българското посолството се държат с нас като с животни
„Обаждам се от Рим, за да разкажа на какъв ужас бях подложена днес в българското посолство. Такова унижение не бях изпитвала от години”. Така Невена Младенова, която от години живее в Италия, започна разказа си за безобразията в нашата мисия във Вечния град, управлявана от посланика Тодор Стоянов, бивш зам.-външен министър на ГЕРБ.
Ето разказа на дамата от Монтана за кошмара, наречен „българско посолство в Италия”:
„През годините не за първи път съм в българското посолство, но този път това беше невероятно чакане, отвратително отношение и унижение до степен, че си тръгнах разплакана. Почувствах се, сякаш съм убила човек. Отидох пред посолството в 6 часа тази сутрин за вадене на пълномощно, то отваря в 9,30 ч., бях втора на опашката, която набъбна до над 30 човека до 10 ч.
Поисках формуляр за пълномощно, казаха ми, че няма. След малко излезе служител, разхвърля формуляри и се прибра обратно, като затвори вратата, която половин час повече не се отвори. Идват нови хора, звънят, отвътре не отварят.
Бях втора, въпреки това излязох от посолството в 11,15 ч. Когато влязох вътре и застанах на гишето, което се обслужваше от човек, който беше и нещо като портиер, се опитах да разведря обстановката, може да са имали лош ден. А той се държа с мен като с престъпник, понеже съм поставила подписа си на грешно място в пълномощното. ОК, моя грешка, извиних се и ме накараха да се подпиша втори път.
Докато чаках на гишето, човекът, който стоеше срещу мен, каза на служител до него: „Ето ги българите, които искат да ни бутнат, които свалят правителството”. Не го каза на мен, а на колегата си. Замълчах си.
Посланик Тодор Стянов мълчи за безобразията в българската мисия
След това същият чиновник рече: „Услугата струва 90 евро, ако е за днес, ако за утре – на половин цена”. Аз обясних, че съзнавам, че не е тяхна вината, но днес съм излязла от работа, за да свърша нещата в посолството, на следващия ден няма да мога. А той ми казва: „Айде да те видиме”?!
Гледам го с пари в ръката и не знаех как да реагирам, а той продължава: „Айде-айде, давай парите, нещо май имаш някакъв проблем?”
Тогава не издържах: „Единственият ми проблем е, че съм тук от 6 часа сутринта, а сега вече е 11”. Платих, изчакаха личната си карта, която я бяха забравили, но това не беше проблем.
В този момент си помислих, че може да имат някакви техни грижи, затова да са толкова изнервени, и на тръгване им пожелах „Приятен ден”. А единият от тях ме изгледа мръсно и рече: „Какво, какво ми казахте”? А той добре ме чу, но аз повторих: „Пожелавам ви приятен ден”. А той иронично се засмя и аз излязох. Часът беше точно 11,15. Отвън опашката беше огромна, а вратата на посолството стои заключена.
Не знам защо, може и технически проблем да са имали, но такова държание е недопустимо.
Всеки път, когато съм ходила в това посолство, съм си тръгвала разплакана от унижението. Това е единственото посолство, в което чакаш на улицата и хората попълват документи на колите си, върху книги, отвътре изнасят малка масичка с няколко химикалки….. Хора от цяла Италия звънят с въпроси, на които отговорът е един и същ: „По телефона не може, елате на място” и те пътуват часове наред до нашата мисия, за да си свършат работа.
Държат се с нас, сякаш сме направили нещо лошо.. Затова се обадих на сина си и му казах: „Моля те, повече такова нещо не пискам да преживявам в моя живот, повече в това посолство не искам да ходя, излязох като парцал”.
Само преди месец моя приятелка е ходила и ми обясни, че отношението е било нормално (служебният кабинет на Румен Радев е на власт от 12 май, по-малко от месец, б.ред.), завърши разказа си Невена Младенова от Монтана.
Репортер на Lupa.bg предположи, че вероятно падането на старата власт и назначаването на служебния кабинет на Румен Радев е изнервило назначените от ГЕРБ в посолството заради опасения, че може да са следващите за изчегъртване.
