„Проблемът, който в момента има, е, че върху лекарите има и едно второ ниво на политическо влияние, от което те трябва да се освободят, ако искат да останат в милосърдното съсловие„.
Това каза пред БНР Ренета Инджова, служебен премиер в периода октомври 1994 – януари 1995 година. По думите ѝ психологическото въздействие и психическите репресии върху пациентите са недопустими, защото има правило, че пациентът винаги има право, защото той е страдащото същество:
„Въпросът е дали този режим е и медицински, и социално, и политически обоснован, защото е известно затворените пространства какви проблеми раждат„.
Според нея в света днес се изповядва принципът на взаимно колабориране между пациент и лекар, за да има съгласувано действие, за да може заедно да преодолеят болестта:
„Когато има на 7 милиона души 31 починали и те се наричат жертви, това не е отношение на лекар към пациент, а на лекар към жертва. Ние не сме жертви на никого, освен на политическата класа, която иска да превърне ситуацията в свое поле за действие!“, категорично заяви Инджова.
В предаването „12+3“ тя коментира, че има опасност и в здравеопазването да се получи ефект, който вече е наблюдаван в други инфраструктури:
„Образованието деградира именно от липсата на добро взаимоотношение между ученици и учители. Сега ще стане същото между хора, които са потенциално застрашени от нещо, което не е дошло, и лекарите, между които също започна да се раждат противоречия„.
Инджова смята, че България се намира в ситуация, в която „на една много малка извадка на заболелите чакаме да влезе в системата на здравеопазването, за да бъде третирана. И от нея правим изводи за цялата популация„.