Нямам представа как да изляза от положението, в което се намирам: За всичко е виновна завистта ми

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Нямам представа как да изляза от положението, в което се намирам. Факт е, че имам няколко кредита и сега не знам как и с какво да ги платя. И всичко това, защото по природа съм много завистлив човек. Знам, че това не е добре и, че завистта е за слабите, но не мога да направя нищо за себе си!
Доколкото си спомням, винаги съм била жертва на завистта. В детската градина завиждах на онези момичета, които имаха красиви рокли и още по-красиви майки. Болеше ме, че моята майка работи като чистачка и далеч не е красива. В училище злобата продължи да ме измъчва и най-често завиждах на съученичките си с много обожатели. Аз също исках да бъда красива, но уви, природата не само че не ме е надарила с някакви по-особени качества, а дори се е подиграла с мен…
Историята на моята голяма любов: Истината за красивия, самотен баща в който се влюбих, се оказа различнаИсторията, която искам да споделя с вас, се случи преди две години. Много обичам брат си и жена му. …Jun 1 2019vijti.com

Преценете сами: дребна съм, мургава, с малки очи, и към всичко това прибавете и криви крака. За щастие с новите процедури успях да си избеля лицето и да си изруся косата. Ако вероятно си мислете, че с подобна външност никой не би се омъжил за мен, ще сгрешите. Омъжих се, макар и не за дълго. Бях на 28 години, току-що завършила университета, работех и имах собствено жилище, когато се влюбих в Данчо. Накратко, няколко месеца по-късно се омъжих за този паразит. В моя защита ще кажа, че първоначално не подозирах, че е мързелив, но след като измина една година, а съпругът ми продължаваше да лежи от сутрин до вечер на дивана, нервите ми не издържаха. Събрах му багажа и скапана от умора, му казах: “ Махай се от дивана и от апартамента ми, паразит!“ И знаете ли какво ми заяви той: „Аз сам ще си тръгна. Ти бъди благодарна, че все пак намери кой да те вземе за жена.“ Като цяло, арогантен тип излезе. Изхвърлих го от дома си с рев и се заклех, че от сега нататък ще живея само за себе си.

Имах собствено жилище, добра работа и заплатата ми не беше лоша. Можех да живея нормално, ако завистта ми не се обади отново. Някъде по това време изтеглих първия си заем, за да си купя кола. И всичко това, защото завиждах на богатата си съседка, която не спираше да ми се хвали с новото си BMW. Честно казано, сън не ме улавяше от злоба. Мислех си, защо тя да има, а аз не?
Ето как изтеглих първия си голям кредит и си купих кола. Исках да натрия носовете на всичките си врагове! Вярно, че колата беше развалина, но на мен не ми пукаше. Не искам да си спомням как изкарах шофьорската книжка. Няколко пъти ме скъсаха. Да, и тогава завиждах на онези, които взеха изпитите още от първия път. Един ден съвсем случайно срещнах Мима – бивша съученичка. Мима ми се похвали, че всяка година пътува до различни страни. А аз, за моите четиридесет и нещо, само веднъж съм напускала страната. Справедливо ли е това? Нямам богат съпруг, нито пък любовник, който да ме издържа, но аз също съм човек! Не, задължително трябва да обиколя света.

Ето как изтеглих втория си кредит… Няколко дни по-късно отлетях за Китай. Радостта ми не продължи повече от два месеца, защото се наложи да платя вноските по кредитите, а пари нямах. Похарчих всичко за екскурзията, дори и палто от норки си купих. И защо не – щом другите жени имат, и аз ще си взема. Накратко, за да погася първия и втория заем, взех трети. Сама не разбрах как ми го отпуснаха – може би защото седя на една работа от почти двадесет години. А после се пристрастих към онлайн пазаруването. Гледам колежките в нови дрехи и веднага ме хваща завист. Питам ги откъде имат подобни красоти, а те отговарят, че пазаруват от интернет сайт. Без да губя време намирам онлайн магазина и поръчвам куп тоалети. Така неусетно пръскам цялата си заплата.

Парите катастрофално не ми достигат и добре, че е сестра ми от София, която понякога ми зарежда картата. Тя е наясно с всичките ми заеми. Говори ми, опитва се да ме вразуми, предупреждава ме, че някой ден ще остана на улицата, но аз просто съм слаба жена и умирам за разкошен живот… Сега обаче заплатата ми заминава за кредите и не ми остават никакви средства. Искам да ви попитам, ако спра да ги плащам, какво ще се случи с мен? Дали ще ме осъдят? Или може би има някакъв закон, който опрощава заемите? Знаете ли, сега искрено завиждам на тези, които изобщо нямат заеми. Какъв късмет имат! .
Източник: Лична драма
Заживях до жената, която разби семейството ми: Гърчех се от срам, всички ни одумвахаТака и не разбрахме откъде дойде тя. Един ден просто се появи, а с нея и две момичета приблизително …Aug 3 2019vijti.com

[wpdevart_facebook_comment]

Още интересни публикации

error: Content is protected !!