Ванга към великия Григор Вачков: Студено и газирано ще те вкарат в гроба

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

Образът на виталния мъж с изсечени черти на лицето и хвърлящи светкавици очи, струяща енергия и чисто сърце не може да бъде изтрит от времето. Григор Вачков, или любимия на цял народ Митко Бомбата, както го знаят всички, е явление на сцената. Най-хубавото е, че цял живот печели без усилия любовта на хората. „Гришата беше чудо – на сцената, в киното, в живота. Не знам колцина знаят какво чудо, какъв човек беше той. Мъжкар! А каква душа, беше – то нежно, мило, добро…” – така актрисата Ани Бакалова, която бе една от неговите любимки, описа приятеля си от сцената приживе.
Най-големият комплимент посмъртно му прави голямата Татяна Лолова. „Дори нищо друго да не бях направила като актриса, само затова, че бях негова състудентка и бях близо до него, е достатъчно”, признава тя без капка завист. „Той е в мен, пред и зад мен.
Мъдри съвети от Ванга, които всеки трябва да знае: Не искайте много – не можете да му платите цената„Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето – един е роден отличен работник, но няма щастие в …Aug 2 2019vijti.com

Гришата е пред всички нас, за да ни пази”, убедена е голямата актриса. Определя го с две думи – сияен и свиреп.
Колкото и странно зловещо да звучи, но Вачков сам предрекъл собствената си ранна смърт. Това предчувствие дори го възпирало да се жени, като знаел, че не му остава много. „Преди да се оженим, той ме предупреди, че му остават 4-5 години живот”, доверява Силвия Вачкова. „А аз се смеех, като го гледах, че пращи от здраве и енергия. Гришата не беше майтапчия, а тъжен и уморен човек. Щом се върнеше у дома, обличаше пижамата и лягаше в кревата. През 1977 г. претърпя много тежка операция. Всички очакваха, че ще умре, но Господ му даде живот още три години…”, спомня си с болка вдовицата.

Първичният на пръв поглед всенароден любимец Григор Вачков е горд с родното си село Трънчовица, Плевенско. Роденото на 26 май 1932 г. момче расте в много бедно семейство. Баща му го записва в лозаро-винарското училище в Плевен с идеята да става агроном. Както самият Гриша разказва „Бях станал много добър дегустатор, но спрях, защото ми се повредиха бъбреците”.
Вместо да се отдаде на лозарство и агрономство, момчето, приличащо на циганче, със смолисто черни коси и рошави вежди, се влюбва в театъра. „Всяка събота ходехме с моя приятел Сашо в театъра в Плевен с един билет и по една филия хляб. Лелите, които отговаряха за салона, ни оставяха да преспим там. Когато не ни забелязваха, се криехме под столовете.

На другия ден гледахме сутрешното представление за ученици, следобед за войници и официалното вечерта”, разказваше Вачков.
Така става ясно, че от него агроном няма да стане, както татко му е планирал. Актьорът с искри в очите разказваше през смях как в селото му навремето, когато пристигнал католически свещеник и започнал да покръства местните, дал име на баща му Бонифаций. Като пораснал обаче се прекръстил на Вачко, но пък много харесвал името Наполеон и искал така да кръсти сина си. „Хубаво, че е размислил, защото представяте ли си как щеше да звучи: големият български актьор Наполеон Бонифациев”, заливаше се от смях на забавната история дъщеря му Марта Вачкова.

Йордан Радичков между Младен Киселов и Григор Вачков

Талантът на Григор за киното всъщност открива бащата на Светлин Русев – негов учител във Винаро-лозарския техникум в Плевен. „Ей, момче, в София има театрално училище, ти си там”, подхвърлил му той. „И така, с един сандък, пълен с хляб, пристигнах в столицата. И започнах да търся къде е ВИТИЗ. Тогава две момчета от горните курсове му казали: „А, не, момче, сбъркал си адреса! Ти си за „Толбухин” 13”, обяснили му старите кучета. На въпросния адрес обаче Гришата намерил само Зоологическата градина. Просълзил се от обида. До края актьорът така и не разкри кои са били актьорите, които се изгаврили с него – били прочути.
На изпита бъдещият народен любимец се явява с фейлетоните на Чудомир, които обожавал и знаел наизуст. Приели го, но ректорът му казал: „Григоре, не си мисли, че си кой знае какво. Но те взимаме да видим какво ще излезе. Ти с тая шуба и мустаци… Трябва да се научиш да целуваш ръце на артистките”, връщаше се към далечния спомен момчето от Трънчовица.

Във ВИТИЗ се сприятелил с Никола Анастасов и други звездни актьори. Жестоката мизерия по това време най-малко смущава обръгналото на неволи и тежък живот момче. „Ядяхме солена вода с хляб. Най-обичах като получех в колет малки рибки със сол. Ако имаше и лук, ставаше лукс”, обясняваше с типичния си напевен диалект Гришата. Но най-обичал сладичкото – локумът бил любимото му лакомство, което му доставяло върховно удоволствие. Вачков излиза от ВИТИЗ през 1955-та, след което попада за кратък период във Врачанския, а след него в новооснования Държавен сатиричен театър. Но киното го влече неистово, дори Татяна Лолова си спомня как предрекъл след една прожекция в кино „Славейков”: „Сега идва нашето време. Ние ще покорим киното”.

„Главно той го покори. Камерата го обичаше, кинорежисьорите го обичаха. Но най-много зрителите”, с възторг си спомня Лолова. Вачков прави дебют в киното с „Дом на две улици” през 1960 г. Самородният му талант блести в „Тютюн” две години по-късно, в „Смърт няма” (1963), „Веригата” (1964), „Старинната монета” (1965), „Горещо пладне” (1966), „Бялата стая” (1968). Звездният му миг обаче си остава в неповторимата роля на Митко Бомбата в сериала „На всеки километър”, заради по улиците в София през 70-те не оставяше и един човек, тръгнеха ли стартовите надписи на екрана. Вачков играе и в „Последно лято” (1974) и „Мъжки времена” (1977). Последният филм, в който се снима, е „Мера според мера”, но смъртта не му позволява да довърши ролята на Постол войвода.

Последната снимка на баща и дъщеря. На нея двамата са в костюмите си от филма „Мера според мера”, където играят заедно. Григор Вачков е Постол войвода, а дъщеря му – Лимбийка.

Тогава Гришата вече е много болен, тежкото бъбречно заболяване, което има още от казармата, сериозно се е обострило, а по време на снимките влошава допълнително състоянието си. Докато работели, стоял на силно течение и това го довършва. „Стоял е на такова течение, че Мартина, която го беше видяла как стои на студа, докато чака масовките, като се върна, ми каза: „Майко, ти не знаеш, вика – татко е ненормален. Той, вика, стои четири дни на едно течение, в една стара къща – седи и не помръдва, докато правят масовките със селяните и децата! Ако оживее, вика, ще бъде чудо!” Георги Дюлгеров случайно избира Григор за ролята – когато решава да снима „Мера според мера” през 80-та и търси актьор за Постол войвода.

Един ден Вачков вози Едуард Захариев и Дюлеров с колата си. И изведнъж в огледалото Дюлгеров се заглежда в очите на Гришата – блестящи, умни и магнетични. Вече е наясно, че е открил Постол войвода. От 20 епизода обаче успява да заснеме едва два. Единият е на чардака, когато Постол войвода раздава правосъдие, другият ­ когато с четата си дебнат да застрелят Вели Пехливан. И в двата актьорът играе толкова гениално, че не се налага втори дубъл.
Вачков го кара, но той не се съгласява, а после съжалява, че не го е направил, защото е можело да ги използва в другите серии. Случват се съдбоносни неща. Намерението е да се снима живота на Дилбер Танас като чобанин със сцена как изражда агне. Един ден овчарят казва, че една овца ще ражда, но агнето ще е мъртво. А една коза ляга самичка в краката на Григор Вачков, след което се раждат две красиви яренца.

С Георги Георгиев-Гец, във филма „Осмият“ на режисьора Зако Хеския

„За мен раждането на тази коза в краката на Гришата също е поличба, а двата случая са по някакъв начин свързани”, убеден е Дюлгеров. Тогава Гришата го пита доволен ли е, добре ли играе. „Страхотно играеш, направо спираш дъха ми”, искрено отвръща режисьорът. Вачков целият светва, хваща много здраво ръката му и казва: „Оттук нататък да видиш как ще играя! Ако знаеш какъв ми е меракът да направя тази роля, нямал съм такава досега”.
Режисьорът си обяснява мощната игра на Гришата с това, че целият му организъм, може би предчувствайки фаталния край, е мобилизирал до краен предел останалата енергия. Докато снима, Григор носи със себе си хапчета за сърце. Моли Дюлгеров да му ги даде ако го заболи. Така и не се налага.
В личен план Григор Вачков бил прекрасен съпруг и баща – добър и всеотдаен. „Като жена бях носена на ръце, с толкова нежност съм била обградена. Той нямаше някакво светско възпитание, но носеше една огромна топлота в себе си. И като вървяхме заедно, сякаш ме носеше така, с едната си ръка. Излъчваше сигурност и спокойствие. И такъв беше и с приятелките ми”, споделя съпругата му Силвия.

И днес тя твърди, че постоянно чувства Гришата до себе си заради всичките прекрасни години, в които той дарява цялата си любов на нея и дъщеря си Марта. Силвия не пропуска нито едно представление на съпруга си. Разказва и многото весели случки покрай артистичния Григор. „Когато рецитира стих във ВИТИЗ на приемния изпит, ректорът Д. Б. Митов му казва: „Григорчо, пушка да ти насочат, недей да рецитираш, това не е за теб!” Оттам нататък случката става хит сред близките и приятелите на Григор. В барчето на театъра той разсмивал всички, когато комично започвал да рецитира. „Като кажеше тържествено „Родина”, от Младен Исаев и наставаше луд смях. Пък Кольо Анастасов обявяваш: „Юноша” от Христо Смирненски”, разказва Лолова.

С Пепа Николова във филма на Иван Андонов „Покрив“

Веселякът обаче не близвал алкохол заради болните бъбреци, но пък черпел наред колеги. Радвал им се, като си пийвали вино и ги виждал весели. Жените пък пазели мъжете си да не сядат до Гришата, защото той, непиещият, настоявал те самите да обръщат чашите до дъно.
Ролите на Григор Вачков в пиесите на гения Йордан Радичков остават легенда. Там талантът му е като мълния, салоните са пълни с цвета на интелигенцията. Всички онемяват пред виртуозното превъплъщение на актьора с магическите очи. В „Суматоха” играе Араламби, а в „Лазарица” на сиромах Лазар. Самият писател, който е много критичен и взискателен, обожава Гришата. Затова и му поверява главните роли в спектаклите.

„С Григор Вачков сме много сме близки, до такава степен, че не сме в състояние да си кажем дума напряко. А трябва, когато се работи в театъра, в сферата на изкуството, да пада малко мазилка от тавана. Иначе при близки хора има известна деликатност в отношенията, което пролича и при репетициите. Но Вачков най-плътно е покривал представата ми за определени образи и характери”, признаваше творецът от Калиманица.

С питона Мери в тв сериала „На всеки километър“

Татяна Лолова с истински възторг си спомня за огромния триумф на колегата си в „Лазарица”. „Едно от най-хубавите неща, които направи Гришата, бе да работи с Младен Киселов в страхотен синхрон. Страхотен образ направи. Самата премиера беше голям празник, толкова изискана публика не е имало на нито едно представление.
„И наистина – на премиерата, а и на последвалите представления се появяват легенди като Дора Габе и Елисавета Багряна. И всички се захласват по играта на момчето от село Трънчовица. В залата е и самият Радичков, както и Младен Киселов, който „лае като куче”, спомня си Лолова. Всичките колеги на Григор признават, че пиесата е много тежка и трудна, но Гришата показва груб пилотаж. Радичков беше там, Младен лаеше като куче отдолу”, спомня си Татяна Лолова.
Гришата обаче все спори с Радичков за образа на Лазар, който два часа виси на дървото и така и не слиза оттам. „Спореше с Радичков и го пита: „Защо той остава горе на дървото? Искам да сляза. А Йордан му казва: „Не, не може, там ще останеш. Това е отчуждение, самота и край”, спомня си Лолова. Но все пак слизал, когато гръмвали големите овации от публиката. „Слизаше, целуваше земята и се спускаше към публиката”, разказва и съпругата Силвия.


В „Мъжки времена“ на режисьора Едуард Захариев по сценарий на Николай Хайтов
И не без горест си спомня как при всеки спектакъл Гришата отслабвал с по 3 килограма и половина. Зад сцената дори го чака лекарка, която му мерела кръвното. Когато из София се разнася, че на актьора предстои операция, залата се пълни догоре, пристигат абсолютно всички театрали. „Ако си завистлив, да се пръснеш от завист – каква любов получаваше от всички, какво възхищение. Защо точно той, как в пък толкоз късмет”, не крие Татяна Лолова. Но така и нищо не успява да помрачи искрената обич на хората, докоснали се до таланта на актьора. Самият той раздава любов с пълни шепи – обичал Силвия и дъщеря си до лудост, както и баща си. Раздава се обаче и за приятелите. Обожава Невена Коканова и мъжът й Любо Шарлето, естествено, обича и Татяна. Щедър до безразсъдство, така го помнят всички.
„Много обичаше да подарява. Веднъж ме хвана за ръкава да ме води към една витрина на „Раковски”, където имаше много хубави женски неща. Та там беше изложен един страхотен черен копринен шал на цветя. „Ела да влезем вътре, че трябва да купя една патица”, замъкнал я натам Гришата. Купил дървената патица за Радичков, а Таня получила за подарък, без повод, великолепния шал. В добавка купил и страхотен туристически нож с дръжка от еленови рога за сина на Лолова. А тогава момчето било само на 5 години.

На оправданията на Таня, че детето е малко и не смее да му даде острието, Григор казал: „Не, това е за Савата. Едно момче трябва да умее да борави с ножа, да е ловко”, убеждавал я актьорът. Пък и мечтаел да има момче, макар да обожавал до лудост дъщеря си Мартина. Когато Силвия била бременна, той все се надявал бебето да е момче. Това си спомня и актрисата Ани Бакалова, съпругата на Иван Стоянович. „Когато забременях с втория ми син, Гришата беше толкова щастлив, че ми галеше и целуваше корема”, връща лентата актрисата.
Тя помни и друг момент, в който приятелят се вълнувал като дете до малкия й син. Понеже били много големи приятели, често си ходели на гости. Та веднъж, когато със Силвия дошли у тях, а новороденото лежало в креватчето, той застанал до креватчето безмълвен. „Застана до креватчето на бебето, не говори, гледа го, на лицето му няма нищо. А ти четеш неговото вълнение, неговата радост. Какво чудо беше този Гриша!”, вълнуваше се майката на Петър Стоянович. На Петьо също се радвал много. Все му викал: „Ех, на чичо буйното момче!”


Със съпругата си Силвия Вачкова
Съпругата на Григор Вачков си спомня кончината на таланта. Всичко започва първата седмица на март 1980 г., когато приятели са у тях на трапеза. „През цялото време на вечерята Гришата беше оживен, разказваше за ролята си в „Мера според мера” и се оплакваше от необикновена жажда. Изпи няколко студени бири, като непрекъснато досипваше в чашата си лед от хладилника. Това ме изненада, тъй като по принцип не пиеше никакъв алкохол. Някъде към полунощ почнах да разтребвам, да мия чиниите. Гришата се оплака от силно главоболие. Помоли ме да му дам някакво лекарство. После си легна, а аз останах да си довърша работата. На сутринта, преди да изляза за работа, влязох в спалнята, за да внеса телефона. Но Гришата вече беше в безсъзнание”, завършва тъжният разказ вдовицата.
Няколко години преди това бил при Ванга, която му казала да не прекалява със студени напитки. „Григоре, стига с тоя лед, с това студено и газирано! Яж си, пий си, носи си новите дрехи, но не пий студено и газирано!”

Сърцето на големия артист спира на 18 март 1980 г. в Правителствена болница. Приет е в безсъзнание с масивен инсулт. Преживява в клиниката 8 дни в кома и така и не се събужда, докато лекарите се борят с всички сили да го спасят. След аутопсията лекарите казват, че все едно е умрял от катастрофа, толкова тежки били пораженията в организма му.

Като Лазар в „Лазарица“ от Йордан Радичков на сцената на Сатиричния театър
Актьорите ще го запомнят с неподражаемата му роля в последния филм-с импровизирания танц, с който тъпче земята. „Мисля, че пред Гришата имаше толкова много да се отварят още земи, пространства и небеса. Той така удряше този крак, сякаш да се отпечата в земята за поколенията”, разказва поетично Лолова.

Цяла България заживява с образа на Митко Бомбата, който Гришата изиграва така, както никой друг не може в легендарния „На всеки километър”. Сериалът приковава абсолютно всеки българин пред екрана в началото на 70-те. Първоначално ролята на Григор била замислена да е незначителна, само с две-три реплики. Но когато на репетиции го чуват как играе и добавя от себе си по някоя шега, всички се хващат за корема от смях, а Свобода Бъчварова без колебание разширява ролята и така се извайва неподражаемият образ на Митко Бомбата. Много от неговите култови реплики си остават. Като например: „Петелът е женски и се казва Мария”.

Митко Бомбата му става прякор след „На всеки километър”. Там си партнира със Стефан Данаилов

От този сериал тръгва и голямото му приятелство със Стефан Данаилов, който също е в основна роля – тази на майор Деянов. Във филма Вачков и вторият режисьор Атанас Киряков, който е френски възпитаник, вървят по ул. „Сен Дени”, по която дефилират проститутки. Актьорът от любопитство пита каква е тарифата и е шашнат от високата цена. Със 100 франка повече е тарифата на друга жрица на любовта, която при това е джудже. „Гриша, това е Париж! Скъпо е, а всичко странно струва още повече”. Актьорът клати глава в негов стил и най-галантно казва на проститутката джудже: „Довиждане, другарке!”

Ролята на Митко Бомбата така пленява всички, че Вачков получава купища писма от деца, които го наричат „Чичо Бомба” и мечтаят да го видят на живо.
Дъщерята на Григор и Силвия Вачкови – Мартина, още като ученичка мечтае да стане актриса. Баща й бил против тя да следва актьорско майсторство, но в крайна сметка склонил и подкрепил щерка си да поеме по неговия път. Преди това Марта учи оперно пеене и за кратко фотография. Баща й я предупредил, че актьорството е много тежка професия. Самата Марта пък не крие, че обожава татко си, че той е бил пример за мъж и че във всяко свое гадже е търсела бащата и закрилника.

Семейна ваканция през зимата – Гришата с жена си и дъщеря си
„Той е суров мъж, селско момче, в началото на връзката с майка ми не е казвал, че я обича. Дървар. С годините се научи, вероятно, защото е знаел, че ще умре млад. Лекарите са й казали, че е бил много болен от бъбреци. Накрая по един милион пъти й казваше, че я обича. А на мен не спираше да го повтаря”, разкри преди време Марта в свое интервю.

Когато влиза във ВИТИЗ, дъщерята на Григор Вачков се залюбва със своя колега Владимир Пенев и макар двамата след време да се разделят като любовници, остават приятели за цял живот. Григор Вачков се радвал на връзката на Марта с Владо и я насърчавал двамата да сключат брак. „Татко виждаше във Владо идеалния зет, той го обожаваше. Не се омъжих за него, защото бях луда. Той е моногамен, страхотен домошар, къщовник”, не спира да хвали приятеля си и екс любовник.

Мартина свири на акордеон, в епизод с баща си във филма „Гибелта на Александър Велики“

Баща и дъщеря се снимат заедно във филма на Владислав Икономов „Гибелта на Александър Велики” в края на 60-те години и 10 години по-късно в „Мера според мера” на Георги Дюлгеров. Филмът за Илинденско-Преображенското въстание е лебедовата песен на Григор Вачков. Той играе Постол войвода, а Марта – Лимбийка. „Снимах „Мера според мера” в Ковачевица и ни предстоеше много тежка сцена. Сутринта рано звънях по телефона и майка ми каза, че баща ми е зле. Беше в безсъзнание. Цял ден снимах, а не знаех дали баща ми е жив. На 18 март почина. Не си казахме дори чао. Страшно ми се скара преди това. Знам, че съм му мъка с моя си живот. Знам, че иска за мен най-доброто. Искам да му кажа, да е спокоен за мен, че се справям. Искам да знам дали ме подкрепя, дали се гордее с мен”, сподели дъщерята.
Най-голямата й болка е, че не е успяла да се сбогува с любящия си баща. „Знам, че дори и там горе, татко мисли за мен и ме закриля. И много ми се иска да знам дали още се гордее с мен. Защото той винаги ми е казвал: „Ти си моята гордост”, казва още Марта Вачкова.

Внучката на Митко Бомбата – Рада Миладинова нарисува пощенска марка в чест на именития си дядо. Тя беше пусната в обръщение навръх 85-ия рожден ден на актьора – 26 май 2017. Внучката на Григор Вачков е студентка в Художествената академия в специалност „Плакати”. Преди това тя завърши Художествената гимназия „Илия Петров” в София. Рада е дъщеря на бизнесмена Радко Миладинов, с когото майка й се раздели драматично. Борбената Марта отгледа сама детето си, защото бащата дълго време не изплащаше издръжка.
Източник: Лупа
Пепа Николова: Актрисата, която никой не успя да опитомиМиналата година по това време неизвестни вандали поругаха гроба на Пепа Николова. Сякаш няма мир и п…Jul 6 2019vijti.com

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!