Бургазлийка предпочита да бие 500 километра до гръцките плажове, а живее на 100 метра от морето
Бургазлийка признава, че вече почти не ходи на плаж на нашето родно море. А от нейният процорец дори се вижда плажа в Бургас! За нея родното море е станало малко като Витоша за софианците. Уж е на 30 минути от града, а доста малко хора я предпочитат като планина за туризъм и ски. Но да не говорим за планината, а да се съсредоточим към морето. За всичко това си има причина.
На първо място това е обслужването и отношението. За бургазлийката нашето обслужване е станало под всякаква критика, качеството на храната е понижено, наема се некомпетентен персонал. Тя предпочита Гърция заради спокойствието, уредеността, по-люблезното отношение. След падането на карантината, погледите на нея и хиляди българи са насочени именно към нашата южна съседка. Никой вече не мечтае да ходи в нашето съсипано с бетон Черноморие – наречено неслучайно “Бетономорие”.
Някои от нас с умиление си спомнят, когато между Равда и Несебър имаше симпатични бунгалца, пространство, чист въздух, пусти плажове. Сега всичко изглежда свързано с нацвъкани хотелчета чак до Слънчев бряг. Някак си се е загубил чара на морето. Не, че няма и хубави хотели, но всичко е някак си изкуствено, няма въздух и пространство.
Слава богу, на север още се намират по-пусти и диви кътчета, но има слухове, че и там може да бъдат застроени. Затова бургазлийката предпочита всяко лято да бие 8 часа път до Гърция, отколкото да се измъчва тук.
Единственото време, когато тя посещава родните плажове е ранен юли и късен септември – когато глъчката и мръсотията вече ги няма. Тогава човек може да се наслади на спокойствие и хармония.
Но това е възможно само ако случи на хубаво време. През останалото време е същинска лудница, блъсканица, неуредици, разправии, претъпкани плажове. Да не говорим, че винаги върлува и някакъв вирус – стомашните са най-честото явление. А сега като добавим и коронката, нещата стават завършени. Не, че в Гърция няма болести, но тук някак си е задължително някой да “закачи” нещо – било то от храната или от претъпканият бар.
Бургазлийката разказва, че все още има хора, които предпочитат да се блъскат в Китен и Приморско, да плащат по 30 лева за чадър и шезлонг, да плащат за паркинг пред плажа и да излязат на главната привечер сред тълпата от зяпащ народ. И какво зяпат – магазинчета с китайска продукция. Каквито ги има навсякъде.
Ето затова, драти читатели, тя ще ходи в Гърция, а не на 100 метра от дома си.
ВСЕКИДНЕВНО