Съпругът на Илияна Йотова с изненадващо признание
Илияна Йотова е първата жена президент на България, с което ще остане завинаги в историята. Пътят й в политиката е дълъг и успешен – стартира от БНТ като водещ на центлалните новини, дълги години е звезда на БСП, става евродепутат, а после заместник на Румен Радев. Хората, които я познават, я определят като човек, който може да слуша, но трудно отстъпва от позициите си.
Старият й познайник Антон Кутев дори заяви, че ако досега Радев е изглеждал костелив орех за много хора, то сега ще разберат какво е да се сблъскат с човек, който не сменя позицията си, ако е убеден в нея.
Мъжът, до когото Илияна Йотова е публично през последните години, е Румен Радев. Тя бе до него, когато той вдигна юмрука по време на протестите през 2020 година, когато даде път на ПП-ДБ, които по-късно нарече „шарлатани“. На Йотова Радев подари букет при сбогуването си с „Дондуков“ 2 и заяви, че оставя България в добри ръце.
Истинският мъж до Йотова обаче е съпругът й, прославеният професор травматолог Андрей Йотов. През 2023 година известният хирург, който сега работи в „Софиямед“, даде интервю за „Филтър“.
Още от пръв поглед става ясно, че проф. Йотов е интересна и нестандартна личност. Снажен, но с топли очи, излъчващи добронамереност. Кабинетът му е отрупан с картини, в помещението звучи приятна музика, която се носи от компютъра на бюрото.
Изненадата е, че преди началото на разговора проф. Йотов, който е началник на клиниката по травматология, иска да изпуши цигара – в разрез със съветите против тютюнопушенето, които дават всички лекари. Прави го, разбира се, извън сградата, където стеленето на цигарен дим е недопустимо.
Прави впечатление на бохем, защото още в началото обяснява, че има куп любими ресторанти и харесва всякакви храни с изключение на риби и всичко, свързано с тях.
Видимо е лишен от суета и още в началото моли да не бъде титулуван като светило. „Сутрин ставам, отивам в болницата, работя каквото работя и се прибирам“, описва телеграфно житието-битието си, сякаш операциите и спасяването на човешки животи са дейност, в която няма нищо изключително.
Преди да постъпи в „Софиямед“ 20 години работи в „Пирогов“, а през 2006 г. става началник на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във Военно медицинска академия. Иначе кариерата му започва в здравната служба на морското градче Обзор, където попада по разпределение и става участъков доктор.
„Водех се началник на здравната селска служба. Когато отидох в Обзор, беше село, но докато работех там, стана град. Местните ме приеха добре, а и нямаха особен избор, защото бях единственият лекар“, казва скромно професорът.
Когато го разпределят в Обзор, дори не знае къде се намира. Един приятел ми каза, че там има море, курорт и купон. Оказа се, че не е точно така. „Море, разбира се имаше, но и морето, и купонът са три месеца в годината, през останалото време си беше село. Някъде на втората година от разпределението ми Обзор стана град.
Освен Обзор, в който тогава живеят 4000 души през зимата, Йотов трябва да обслужва и околните села Баня, Емона, Приселци. Младият доктор ги обикаля и се радва на всенародната любов.
„Пациенти са ми носили патки, кокошки, които се чудех какво да правя. Подаряваха ми и риба, но тогава въобще не я вкусвах. Спираха ме по улицата, защото докторът е от личните хора след кмета, партийния секретар и шефа на милицията.“
След като се връща след 3 години в София, се явява на конкурс за научен сътрудник по травматология в спешната болница „Пирогов“ и го печели. Следват години сериозна работа и изкачване по цялата стълбица – от научен сътрудник, през доцент, завеждащ отделение, завеждащ клиника и се стигне до професор, какъвто става във ВМА.
„Понякога пишат за мен, че съм руснак, а това не е вярно. Баща ми е българин, а майка ми е от Северна Осетия. Аз съм роден в столицата на кавказката република Орджоникидзе, която днес се нарича Владикавказ. Половин осетинец съм“, уточнява травматологът.
Андрей е съвсем малък, когато родителите му се връщат в България. Докато са живи баба му, дядо му и вуйчо му, Андрей им гостува в Северна Осетия. След смъртта им обаче не му остават никакви роднини там. Освен това, когато започват чеченските войни, в кавказката република става неспокойно, стрелят, взривяват. „Няколко пъти обещавах на жена ми, че ще я заведа на сватбено пътешествие там, но не успях.“
Семейната среда, в която той израства, изобщо не предполага, че медицината ще бъде неговото призвание. Майка му е филолог и преподавател по руски език и литература в Софийския университет. В един период дори води популярните навремето телевизионни уроци по руски. Баща му е дипломат от кариерата и с майка му се запознават в Московския университет. „Женят се в Москва, а защо аз съм се родил в Северна Осетия, а не на друго място, честно казано, не знам“, признава травматологът.
Най-голямата ни спешна болница „Пирогов“ оставя най-голям отпечатък в кариерата му. Както казва той, имах „късмет“ да спасявам хора, пострадали при някои от масовите катастрофи у нас. Страхотно напрежение за него и колегите му травматолози в „Пирогов“ е, когато дерайлира влак край Илиянци и когато избухва пожар в хотел „Мусала“ на Боровец.
„Когато наведнъж ти докарат повече от 20 тежко пострадали, трябва да се оправяш, да ги подредиш по спешност, има си напрежение“, разказва спокойно проф. Йотов, сякаш описва нормална ситуация. Всъщност за специалист като него е точно така – срещата с тежко пострадали хора е ежедневие. По този повод го питам дали има някакъв специален ритуал в операционната.
Професорът, подобно на други свои колеги, слуша музика в залата. „Слушам музика непрекъснато, правя го и когато оперирам, стига да не преча на другите“, отбелязвайки, че е рокаджия по душа. Блусът и джазът обаче също са в листата на предпочитанията му. Високата фигура на професора често може да бъде видяна на концерти или в някой клуб. Има приятели в музикалните среди, които редовно го канят на концерти.
Любопитното е, че проф. Йотов вижда за първи път бъдещата си съпруга, когато тя е едва на 13 години. В съзнанието му се е запечатала като сладко и рижаво момиченце с лунички.
„Беше някак смешна като Пипи Дългото Чорапче. Аз бях на 18 години, учех в университета, а тя беше ученичка. Сестра й, с която бяхме състуденти, я доведе на една манифестация, каквито се организираха навремето, и така се запознахме“, разказва Йотов, като уточнява, че са станали гаджета доста по-късно.
В основата е пак сестрата на Илияна, която отново я води, но този път на купон на студентската им група. Рижавото момиченце вече е пораснало и Андрей вече вижда в нея впечатляваща девойка.
Двамата имат син Марин, който не става нито лекар, нито политик. Завършва в Лондон и работи като финансист, а от 2023 година с Илияна Йотова се радват и на първия си внук Максим.
Преди 6 години проф. Йотов претърпява здравословен инцидент. „Това не ме промени особено. Добре съм, оперирам, социалният ми живот върви. Само се отказах от ските и тениса.“
Пояснява, че продължава да се среща с хората от приятелския си кръг, който е особено широк и включва лекари, архитекти, актьори, художници, музиканти, политици, журналисти. А по повод многото картини в кабинета му признава, че има слабост към изобразителното изкуство. „Да си колекционер в България е малко трудно. Трябва да си с възможностите на Боян Радев. Колекционирам е силно казано, но си купувам картини, доколкото ми позволяват финансовите възможности. В кабинета ми са малка част от тези, които имам вкъщи.“
Сред любимите му художници са няколко имена от пловдивската школа Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев. Видимо се вълнува, когато говори за творбите на Христо Стефанов, Енчо Пиронков, Димитър Казаков – Нерон. Приятел е с Николай Янакиев, както и с Михаил Лалов, който му е бил и пациент.
Признава, че е доста еклектичен към книгите, които чете, и предпочитанията му зависят от настроението. Истинската му страст обаче са книгите за история на изкуството и въобще историческата литература.
Това го подсеща и за любимата му епоха, която се оказва двайсетте години на ХХ век. „Има един филм, който много харесвам „Полунощ в Париж” на Уди Алън. Там действието се пренася от съвременния живот точно в златните години на ХХ век. Доколкото си спомням, героинята предпочете да остане и да живее в ерата на Бел Епок. По това време изкуството преживява истински разцвет и затова тази епоха силно ме привлича.“
Говорейки си за любимите епохи, стигаме и до политиката. Всъщност това, че е женен за вицепрезидента (тогава – бел. ред.), изобщо не го ангажира политически. Дори напротив, проф. Йотов е последователен и гласува за партии, различни от тези, които жена му подкрепя. Уточнява също, че не е бил партиен член нито по соца, нито в демократичните години. Политиката го интересува чисто клинично, но пък не иска да влиза в групата на раздаващите диагнози.
Все пак определя политическата ситуация у нас като нещо в процес на лечение, за което има още много време, докато бъде излекувано.
На финала питат професора на каква картина би оприличила живота си. „Някакъв вид експресионизъм, с ярки и контрастни цветове“, отговаря проф. Йотов преди да се върне в кабинета си и да се заеме с поредния спешен случай в битка с болестите, а не с политическата система.
