Фолклегендата Милко Калайджиев пред „ШОУ”: Не мога да се пенсионирам, не съм си плащал осигуровките
Милко Калайджиев е роден на 23 септември 1951 г. в Свиленград. Зад гърба си има редица вечни хитове, сред които „Къде си, батко?“, „Хей, малката“, „GSM“ и „За да те забравя”, която се превърна в химн за колегите му. Изнасял е много концерти в Турция, Македония, Израел, Канада, Албания, Холандия, Кипър, Гърция. През 2004 г. участва в телевизионното предаване на bTV „Вот на доверие“. Участвал е в предаването на bTV „Twister“, където влиза в ролята на фотограф. Има участие и във „ВИП брадър 3“. Известен е като откривател на певиците Преслава, Галена, Анелия, Джена и други. В едно от най-личните си интервюта легендата си спомня за миналото на фолка и новото начало.
– Здравей, Милко. Каква е равносметката ти за 2016 година?
– За мен е много добра година – и в професионално, и в лично отношение. Нямаше дъждове, нямаше бедствия. Даже 4 месеца не падна капка.
– Добре, а как оценяваш всичките си години на сцена?
– Няма момент, в който да не е трудно. Ако някой каже, че филията му е намазана от двете страни, със сигурност лъже. При мен няма такова нещо, всичко е труд. Откакто съм се родил, майка ми казва: „Ще работиш, докато си жив”. Трябва да се блъскаш като идиот и това е.
– Как започна да се занимаваш с музика?
– Моята учителка в детската градина е казала на родителите ми, че съм много музикален и трябва да ми се обърне внимание. Спомням си, че бях на 7 години и пеех в хора на училището. Тогава беше много развито това. Сега например в нашия малък град се възраждат подобни традиции. Като дете слях първи и втори клас. Имам трима синове и ми беше много смешно впоследствие как нито един от тримата не може да пее.
– А началото с „Пайнер”?
– Виж, ние с Митко се познаваме от много години, още преди да създаде „Пайнер”. Бяхме няколко човека в окръга, които са любители на музиката. Отначало бях DJ, преди да започна да пея. 1984 – 85 година гледахме бандите, които идват от чужбина. Гледахме ги в захлас.
Тогава всички бяхме смешници а не музиканти.
Купих си апаратура и почнах да се занимавам с музика. Почнах да свиря с оркестър през 1991 година. Дойде демокрацията и можехме да изпълняваме всичко. Имахме репертоарни листове. 70% беше българската музика, която можехме да пеем. Примерно пея песен на Васил Найденов, трябваше да описвам колко пъти я изпълнявам в месеца. Описвахме текст, музика, аранжимент. Такъв беше законът. Според мен тези хора получаваха някакви пари за това. Имах три студиа, които правят музика, и веднага извадих турска виза и почнах да работя в Турция. Хората имаха пари, а нямаше какво да си купят в онези времена. Аз пътувах много яко, два пъти в седмицата. Тогава имаше работа и натрупах капитал (смее се).
94-та година дойде началото с „Пайнер”. Митко вече беше създал фирмата, тогава направихме и първия албум. Беше много мило за мен да изляза на главната улица и да видя моите касети. Или пък по пазарите. Да излезеш на пазара и хората надули музика – хем чуваш твоята песен, хем си виждаш касетите. Мило ми става, като си спомням. Лошото беше, че нямаше телевизия. Въртяхме се по кабеларките по градовете.
– Мислил ли си някога да се откажеш, да спреш?
– Една твоя колежка се беше обадила да ме пита няма ли да се пенсионирам и аз й казах – няма как, нямам годините (смее се). Аз наистина не мога да се пенсионирам, нямам стаж. В тези професии е много трудно.
Единственият ми стаж е 15 години таксиметров шофьор
След това се осигурявам от 2009 година. Преди това всичко беше ей така – иху-аху. Не че ми пука. Те мислят, че искат 40 години за пенсия, а аз нямам шанс.
– Ще ми разкажеш ли за разликата между онова време и сега?
– Хората искаха да ни видят тогава. Сега имат телевизия. Тогава отиваш на концерта и хората не те познават. Чували са за теб, но не знаят как изглеждаш. Оня ден една бабичка ме вижда в кварталния магазин и ми казва: „Ти си Милко Калайджиев, познавам те”. Аз й казах, че няма как да ме сбърка мен. 
Заедно с Галена
– Името ти е свързано с две неща: ‘‘Пиленцата‘‘ и Преслава и Галена. Винаги ми е било интересно защо си им помогнал в началото, в крайна сметка те са ти конкурентки?
– Никога не ми е минало през ума това. Как няма да им помогна, след като ги чух как пеят?! Ти знаеш ли, че има много други, които са ми отказали да дойдат в „Пайнер”…
В Преслава и Галена освен нечовешки глас има и излъчване, и държание. Те са родени изпълнители. Имал съм колежки, които пеят нечовешки, но като ги погледнеш, и се плашиш. Истинските музиканти си личат отдалече. Колкото до Преслава и Галена, и до днес сме много близки. Онзи ден бяхме заедно на участие, снимахме новогодишната програма на телевизията и в съблекалнята се смяхме много. Спомняхме си различни истории.
Дойдоха толкова малки – Галя от Смядово, Петя от Добрич. Бяха свикнали на друг начин на работа, на пеене. Работехме до 3-4-5 часа. Осъмвахме. Цял ден спят и не можеш да ги видиш. Имали сме участия в Турция с Преслава и след таверните й казвам: „Петя, видя ли това, видя ли онова”, а тя, не – заспала е. Беше много натоварено време.
– Бяха ли ти благодарни след това за това, че си им помогнал да стигнат дотук?
– Винаги. Бащата на Преслава не пропуска да ми се обади. Ако Преслава забрави, той никога няма да забрави рожден ден, Коледа, празници…
– Четох някъде, че си сключил договор с двете и до момента ти плащат част от хонорарите си?
– Майко!!! Знаеш ли колко щях да съм богат, ако беше вярно. Няма нищо подобно. Радвам се на техните успехи, на живота им.
– Сега да поговорим за личния ти живот. Натъкнах се на информация, че не си искал да сключиш брак?
– Не, няма такова нещо. По време на първия си брак да не би да имах прекрасен живот. Хиляди живеят без брак. С втората ми жена Маргарита сключихме брак по-късно. Децата ми бяха големи, даже станаха шафери.
Харесах в жена ми точността й. Казвам й, че е моето лъвско момиче. Беше на 19 години, когато се запознахме. Най-трудно ни беше в началото на брака. Имах едно интервю преди време и се разплаках, докато разказвах как бяхме отритнати от семействата си заради решението да сме заедно. С бебета близнаци на ръце, няма кой да ти помогне, да ти се притече, когато имаш нужда. Гледали сме си сами децата, те и досега не могат без нас, въпреки че са на 17 години. Чуваме се по хиляди пъти на ден.
– Да обсъдим и друга информация. Това, че автопаркът на семейство Калайджиеви доближава един милион лева?
– (Смее се) Да, като семейство Баневи сме горе-долу. Аз карам едно старо ауди, жена ми един хюндай. Не сме милионери. Най-важното е, че сме здрави.
– Вече не правиш толкова песни, колкото едно време?
– Не, правя си. Миналата година имам 4 песни. Просто не правя албуми, ама то кой прави. Ето Фики направи албум, и то след 2-3 години в „Пайнер”. Хората не искат да правят албуми, защото публиката си слуша песните в интернет.
– Разкажи ми за „Я елате, пиленца, при батко” – как тази песен се задържа на върха толкова време?
– Полудяват хората по тази песен, наистина полудяват. Онзи ден бях на участие в Пловдив и гледам тълпа хлапета крещят, пеят песента. И ги питам на колко са години. Оказаха се на 16 г. – набори на пиленцата (смее се). Кажи ми, има ли такава песен, която толкова години да е на върха?! Не знам каква е тайната. Даже до ден днешен не знам кой е авторът на текста. Знам, че е Георги Иванов, но не знам въобще кой е. Знам композитора, познавам го. Но никога не узнах кой е авторът на текста, за да му благодаря. Как е измислим подобен текст още не мога да се начудя (смее се).
– Правих преди време интервю с Мира и тя каза, че сте много близки?!
– Мира е страхотен човек, може би най-земният. Не се е променила грам. Остана си същата, каквато беше. Все още сме приятели с майка й, баща й. Спомням си първото ни пътуване със самолет и баща й ми заръча да я пазя. Пък аз му отговорих, че се страхувам повече от нея да летя със самолет. А то някакъв стар, раздрънкан самолет. Мира затвори очите в София и ги отвори чак като кацнахме в Тел Авив. Страхуваше се да ги отвори. Заради песента ни‘‘Хей, малката‘‘ са ни канили 23 пъти в Македония. Гостувахме на Драган Вучич, аналог на Слави Трифонов, само че в Македония. Пеехме три часа на живо в предаването му.
– Kакво си пожелаваш?
– Здраве за мен и семейството ми! Пожелавам си една успешна година или поне толкова успешна, колкото беше предишната.
Интервю на Костадин КОСТОВ
