Бизнесмен: Търся кадри от чужбина, защото много от младите българи искат заплати в плик
Председателят на Българската хотелска асоциация Веселин Данев подчерта, че след пандемията от Covid-19 броят на заетите в частния сектор е намалял с около 15%. Той дава личен пример, като обяснява, че управляваният от него бизнес разчита на служители от девет различни държави, като общият им брой надхвърля 1000 души. Значителна част от тях работят в компанията от години, а често към екипа се присъединяват и техни близки – роднини и приятели. Освен това се поддържат партньорства с около 15 чуждестранни университета, откъдето също се набират кадри.
Заплати в плик
По думите му интересът на младите българи към работа в туризма е ограничен. Освен че кандидатите са малко, част от тях предпочитат да получават възнаграждение неофициално, за да избегнат удръжки заради задължения, например по бързи кредити.
„Младите българи, които имат интерес към работа в туризма, са малко като бройка. Това е първо. На второ място много от тях имат бързи кредити и искат парите в плик, за да не може да им ги взема съдебният изпълнител. Това бял бизнес като нашия не може да го прави“, споменава Данев в интервю за БНР.
Тази практика носи сериозни негативи. От една страна, работещите губят социални и здравни осигуровки, което се отразява на бъдещите им пенсии, болнични и обезщетения. От друга – това изкривява пазара на труда и поставя коректните работодатели в неравностойно положение. Освен това държавата губи приходи от данъци и осигуровки, което влияе върху финансирането на публични услуги като здравеопазване и образование.
Работници от чужбина
През последните години туристическият сектор в България преминава през серия от адаптации по отношение на работната сила. Първоначално браншът разчиташе основно на украински граждани чрез облекчени процедури за наемане. С времето обаче работодателите започнаха да търсят кадри от по-отдалечени държави като Бангладеш, Непал и индонезийския остров Бали. След присъединяването на България към Шенген настъпиха съществени промени. Бяха ограничени визите за работници от определени страни поради опасения от последваща миграция към други държави в Европейския съюз. Това наложи ново пренасочване на усилията, като в момента работодателите се ориентират към държави от Централна Азия, включително Узбекистан, Киргизстан и Казахстан.
„От 9 държави наемам работна ръка – над 1000 души. Голяма част от тях вече работят вече 7-8 години при нас, а наемаме също и техни роднини и приятели“, казва Данев.
Въпреки тези усилия, процесът по наемане на кадри от държави извън ЕС остава бавен, сложен и скъп. Хотелиерите започват процедурите още в началото на годината, но често се сблъскват със забавяния от страна на администрацията. Допълнително напрежение създава и нестабилната геополитическа обстановка в Близкия изток, която води до значително поскъпване на самолетните билети.
Председателят на Българската хотелска асоциация Веселин Данев коментира, че ако Илин Димитров заеме поста министър на туризма в новото правителство, секторът ще разчита на добра комуникация, тъй като той вече има опит като служебен министър.
По думите на Данев, към момента прогнозите за летния сезон изглеждат оптимистични. Резервациите са на нивата от миналата година, а на места дори отбелязват лек ръст. Въпреки това несигурността остава висока, тъй като клиентите все по-често се възползват от възможността да анулират в последния момент. Към това се добавят и сериозните затруднения в логистиката, свързани с поскъпването и недостига на авиационно гориво.
Макар броят на туристите да дава основания за оптимизъм, разходите в сектора нарастват значително. Инфлацията оказва силен натиск, като повишените цени на горивата и торовете постепенно се отразяват върху всички етапи от икономиката, включително и върху туристическите услуги.
Хотели в София вече отчитат увеличен брой анулирани резервации през последните седмици. Въпреки това България остава в сравнително изгодна позиция, тъй като редица дестинации в Източното Средиземноморие са по-силно засегнати от близостта си до конфликтни региони.
В северното Черноморие, особено в района на Балчик, ситуацията има своя специфика. Близостта до Румъния и Молдова води до засилен интерес от страна на румънски граждани, за които не са необходими визи. Паралелно с вноса на работна ръка, секторът продължава да търси начини да привлече обратно българските кадри в туризма.
