Наричаха ме будала, когато реших да родя на 40 г! Ето през какво преминах:

Когато се омъжих за втори път, си мислех, че няма как да родя дете отново, но ето, че се случи… Бях на 35 години, когато се омъжих за втори път. Вече имах 17-годишен син от първия си брак и не ми е хрумвало да родя още едно дете.

Казах си: „Сега са моите 5 минути. Сега ще си живея живота. Ще ходя на концерти, музеи, театър, ще излизам до късно с мъжа си, ще се целувам на улицата, ще правя всичко, което не можех, защото на 18 години забременях и родих дете…“

Но новият ми съпруг искаше да има свое дете. Напразно му казвах, че бебето е трудна работа, че ще го буди нощем, че ще го боли кръстът от люлеене и т.н.- не се отказа.

И тогава, поради голямото му желание, аз се предадох. Казах му „Добре, ще опитам да забременея “, докато тайничко си вярвах, че няма как да забременея, защото съм на 40 години . Погледът ми беше насочен към менопаузата.

Но изглежда, че тялото ми не беше готово да се предаде на старостта, така че забременях много бързо.

Бременността беше перфектна: влюбих се в себе си и външния си вид. Съпругът ми беше невероятен – грижовен, мил. Всички около нас буквално ни ръкопляскаха, че сме герои, защото сме се осмелили на такава стъпка.

Без да знам, че е героично, родих сина си, който вече е на годинка и тежи 14 килограма. И сега разцъфвам в усмивка, когато го видя и си казвам невярващо: „Ей това е моето дете“.

Ако сега сте на 36, ето моето мнение защо е добре да имате бебе на 40:

1. На 40 не ти пука за всички добронамерени съвети, завист, чужди мнения… Вече си се изградила като личност и се чувстваш супермайка.

2. Хората смятат, че когато имаш бебе, трябва да си млада. Затова на 40 години винаги ходя на фризьор, на маникюр, издокарвам се максимално, защото не искам някой да си мисли, че съм баба на детето.

3. Голямото дете се грижи за малкото с удоволствие и разбиране. Когато искам да изляза на концерт или на кино, синът ми с радост идва и гледа по-малкия си брат.

4. Не ме е страх от напълняване. Сега знам, че теглото е променливо нещо. Ако съм се „поправила“, какво пък толкова…

5. Лекарите гледат на теб по различен начин. На 18, когато родих първото си дете, се чувствах така, сякаш ме гледат като глупачка. Сега всички се обръщат към мен с уважение.

6. Другите майки в парка слушат внимателно какво имам да им кажеа, защото съм опитна майка.

7. Уважавам тялото си повече от всякога. Хей, сега знам, че всичко е възможно.

8. Детето е отлична превенция за болестта на Алцхаймер – няма отпускане, мозъчните гънки работят под пълна пара.

9. Край на ненужните жертви – щом някой желае да ми помогне, го използвам.

10. Знам приоритетите си. Ако се грижа за бебето – грижа се за бебето. Това означава, че не мога да почистя къщата, да приготвя 5 ястия или да забавлявам много хора.

А какви са вашите преживявания с бременността след 40-те?