Естрадната легенда Маргрет Николова на 90: Живея в трънски пенсионерски отряд
90-годишнината на Маргрет Николова бе отпразнувана с голям музикален спектакъл в Руския културно-информационен център, за което легендарната певица е безкрайно благодарна на Министерството на отбраната. Тежестта по организацията на юбилея бе изнесена от Снежина Темелкова, началник на представителния ансамбъла на въоръжените сили.
Маргрет Николова има 50-годишна кариера, изнесла е повече от 7500 концерта в страната и чужбина, изпяла е над 600 песни. От 1963 г. е солистка на армейския естраден състав към Театъра на народната армия.
Любимата ѝ песен е написана от Йосиф Цанков по стихотворение на Никола Вапцаров – „Пролет иде”. Известна е и като певица на стари градски песни, както и на руски романси.
През 2000 г. прекратява певческата си кариера. Сега живее в Трън, потънала в спомени за миналото.
Вероника Йорданова
– Г-жо Николова, как се чувствате на тази достолепна възраст?
– Да сте живи и здрави да ме надминете и ще разберете как се чувствам на 90 години. В момента съм много щастлива заради тържеството, което ми направиха Министерството на отбраната и ансамбъла на армията, и неговият ръководител Снежина Темелкова.
– Обидена ли сте на Министерството на културата, че забрави да ви поздрави за юбилея?
– Да съм обидена? Вижте какво, младите живеят в много трудно време, те и не ме познават. Така че явно не съм интересна за тях. Но военните, с които мина целият мой трудов стаж – от началото като професионален артист до пенсионирането ми, ми организираха прекрасен празник. Още не мога да дойда на себе си от вълнение. Любовта на публиката онзи ден – това ми стига и ми е по-важно от някакви административни лица, които не ме познават въобще. Г-н президентът също ме уважи, изпрати ми цветя. Пък аз съм червена бабичка и БСП-то ме уважи. Министърът на отбраната – също. Съюзът на музикалните дейци ме наградиха с най-високото отличие Кристално огърлие. Даже кметът на Челопеч ме поздрави, което ме трогна много.
– Защо решихте да живеете в Трън?
– Тук сме трънски пенсионерски отряд. Не партизански. Синът ми и снаха ми също се пенсионираха, снаха ми е трънчанка и така решиха. И аз подире им.
– Как живеят пенсионерите в Трън?
– Когато преди дни пътувах за София за концерта, почувствах стреса в столицата. Не бих могла вече да живея там. Тук е по-спокойно, наши съседи са ромите, които са много етични, много добри, като че ли са много по-различни от това, което виждаме по телевизията. Прекрасни хора са. Винаги са готови да услужат, винаги са разговорливи и най-важното – говорят си на български.
Редица предприятия в Трън се ликвидираха. И градът просто опустя. Интелигенцията се изнесе да търси препитание в Перник, в Радомир, в София. Но пък сме много добри съседи с братята сърби. С личната карта си ходим там на ресторант, на пазар, те идват тук. А аз знам от баба ми, че трябва да живееш добре със съседите си. Те са ти по-близки и от роднините.
– Как минава ежедневието ви?
– Не ме питайте, защото повече съм на легло, не съм добре. Не мога да чета, увредено ми е едното око. Слушам радио. Ето, сега чакам в 11 ч. предаването на Здравко Петров „Маестро, музика“, където могат да се чуят песните от нашето време. Казват, че който живеел със спомените, бил самотник. Е, не, хубаво, че имам много спомени и с тях живея. Спомням си пътуванията ни по гранични застави, по фестивали, турнетата ми в Русия, тук „Златния Орфей”…
Ние живеехме с много ентусиазъм. Докато вас ви притискат много грижи, проблеми на днешния ден. Тревожи ме това размирно време, което се задава. Преживяла съм ужасите на Втората световна война. Как не поумнява това човечество. Тревожат ме много неща и пожелавам повече добронамереност на нашите политици. Крайно време е да се успокои този народ и да заживее по-нормално.
– Как се справяте с пенсията?
– Пенсията ми не е висока, но моят съпруг беше полковник и аз вземам половината от неговата. Отказах се от моята. Има такова законово положение и аз го използвах.
– Певците идоли на няколко поколения още събират голяма публика – Лили Иванова преди седмица изнесе три концерта в НДК.
– Разбира се. Още сме живи. На Лили ѝ се възхищавам, нека пее. Тя е гласовита жена, посвети целия си живот на пеенето. И Данчето пее.
Макар че като се огледам, много от моите дружки вече ги няма. Това го почувствах и на тържеството. Нямаше ги моите приятелки, с които съм делила, както казваме ние – и хляб, и постеля по пътищата на България. Ето, и Жоро Кордов го няма, но с неговата съпруга съм близка. С дъщерята на Йосиф Цанков – също, преди малко говорих със сестрата на Митко Вълчев. С тях поддържам връзка.
– Защо в съвременната музика няма имена легенди като вас?
– Времената са много различни. Сега песните са преходни, както те ги наричат – „парчета”. За жалост, в тях няма мелодика, има само ритъм. Няма ги големите мелодични песни, които да оставят следа, съответно и изпълнители легенди. Затова избягвам да давам съвети на младите около мен – внуци и правнуци, защото ще ги объркам. Аз живея в друго време и много неща ги посрещам с болка, но нямам думата.
