Йосиф Сърчаджиев: Ламбо беше ангел, а аз съм си дявол

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

За 77 години много неща преживях. И много хора останаха кумири в живота ми. Апостол Карамитев, Наум Шопов, Леон Даниел. Пътят на Апостол бе и мой път, той беше светъл човек. С него с часове сме правили сеанси, викахме духове, а после си говорихме за всичко, 22 години ни беше разликата, но аз не ги чувствах. Винаги съм го имал за най-близък духовен приятел. Беше гуру в живота ми.“ Това разказва големият актьор Йосиф Сърчаджиев, който днес става на 77 години. Празника си той ще изкара със семейството и колегите от Бургас.

„Често напоследък си мисля за хората, които минаха през моя живот. Апостол например беше невероятен, той ми даде много неща, които другите и преподаватели, и колеги не могат да ми дадат. С него дори сме били партньори на сцената в една грузинска пиеса, а също и в „Асансьорът“ на Георги Марков, но точно тогава писателят избяга и пиесата беше спряна“, спомня си Йоско пред spomen.bg. Актьорът и с днешна дата вярва в задгробния живот, защото е виждал и как жена му Райна, която е медиум, разговаряла с духове.

„Моята съпруга в младите си години беше медиум, виждал съм духовете по време на сеанси да й пишат на френски, макар че тя никога не е знаела този език“, увлекателен е Йоско, почти преживял срещата с отвъдното. „Като получих инсулта и се събудих след това, осъзнах, че съм бил „оттатък“. Не е толкова страшно. И много често големите ми приятели, които много обичах, ми говорят от там“, казва Йоско.

Сърчаджиев е категоричен, че „Ламбо беше ангел, а аз съм си дявол“. Той си спомня как безболезнено двамата са останали приятели и по времето на синьо-червената „мъгла“. „Бяхме от двете страни на барикадата и много пъти сме си говорили за това. Семейства се разделяха, но приятелството ми с този човек се запази. А аз винаги съм бил политически човек. Имал съм много разочарования от политици, но единственият, който продължавам да смятам, че е държавник, е Иван Костов. Това е човек, какъвто скоро няма да се роди по нашите земи, не знам дали хората го оценяват“, смята актьорът.

На сцената Сърчаджиев си е партнирал идеално и с Ивайло Христов и Наум Шопов. „И двамата бяха магия, хора, които общуват с висшата сила, доставя ми удоволствие да съм партньор с тях“, казва Йоско. Съотнесено към днешно време, той е категоричен, че не иска хората да го съжаляват и да говорят зад гърба му като за „горкия човек“. „Напуснах столицата и отидох в Бургас да работя като режисьор, защото усетих, че вече не съм на това ниво, на което би трябвало да бъда, но и театърът се промени в посока чалгизация. Това не ми хареса. Част от днешния театър не е моят и затова в Бургас направих седем постановки вече, смятам, че са успешни.“

Сърчаджиев е категоричен, че в началото се е притеснявал дали ще успее да е режисьор, тъй като неговият метод е „да показва“ сцената, а не да говори. „Имам вече 15 постановки като режисьор и смятам, че ми се получава. Разбира се, човекът, на когото дължа всичко, е Райна. Тя е моят живот, моето спасение, всичко. С нея се караме често, но се разбираме и допълваме. Тя е жената на живота ми“, категоричен е Йосиф. Кръвта на прародителите му стои в началото на пътя му като актьор и Сърчаджиев го знаел още преди да се роди. „Дядо ми, прадядо ми, баба ми – всички са свързани с изкуството“, разказва актьорът.

Големият му брат Богдан, който е режисьор, е причина Йосиф да се насочи към актьорството. „Но за да се случи това, трябваше да мина една ужасна казарма. Хванаха ме, че съм избягал от поделението, за да правя любов с настоящата ми съпруга, тогава моя приятелка. Бяха онези диви години, в които изобщо не се поколебаха и ме пратиха да лежа шест месеца в дисципа в Грудово. Така аз не можех да се уволня навреме, за да започна да уча археология, но затова пък отидох като „дисципаджия“ да кандидатствам във ВИТИЗ. За да се явя в театралната академия, на приемните изпити излъгах за един ден болнични и без да питам никого, дойдох в София.

Знаех, че трябваше да получа допълнително болнични, за да имам възможност да се явявам на изпитите, и си счупих ръката в една витрина. Всъщност така и отидох на изпитите, с бинтовани ръце. Стигнах до последния кръг и накрая, признавам си, ме приеха от жал. Баща ми беше току-що починал, а аз с нарязани ръце. Но така е трябвало да стане“, казва днес Йоско. Тази вечер БНТ2 по случай рождения ден на актьора ще излъчи филма „Дяволиите на Йосиф“ на режисьора и сценарист Галина Кралева. В лентата участват Валентин Ганев, Мария Каварджикова, Васил Драганов, Йосиф Шамли, Юлиан Вергов, Илияна Коджабашева, Вяра Табакова, Петър Милев.

Александра Сърчаджиева, която за своите 38 години премина през големи житейски катаклизми, намери сили да прости и да преглътне обидата, нанесена от биологичния й баща Йосиф Сърчаджиев. За никого не е тайна, че талантливата актриса през целия си живот е била отхвърлено дете, била е само на 1 годинка, когато Йосиф изоставя бебето и майка му – покойната вече актриса Пепа Николова.

За отношенията им или по-скоро липсата на такива Алекс разказва в своя моноспектакъл „На живо“, пише retro.bg. Нужна й е била година и половина, за да се осмели да разкрие живота си и изпитанията в него на сцената. „Баща ми е жив човек, който върви по своя път. Нещата, които разказвам за него, са разказани по възможно най-деликатния начин. Аз не го обиждам. Всеки има своя история, всеки решава как да изживее живота си.

Простила съм всичко на баща ми. Знам, че това е неговият избор и нямам право да му се сърдя. Неговите очи няма да ги видя в публиката, нека бъдем реалисти, да не хвърчим в облаците. Разбира се, че съм сигурна в това, аз съм здраво стъпил човек на земята. Но ако дойде да ме гледа, бих се радвала. Може да разбере много неща за мен“, призна Сърчаджиева в „Преди обед“.

Дъщеря й София все още не е гледала представлението й не защото не иска, а защото майка й всячески се опитва да отложи този момент в бъдещето. „Бях категорично против София да го гледа. Тя имаше толкова силна връзка с Иван. Виждам хората как се вълнуват от това, което разказвам. Затова знам, че много ще плаче за баща си. За крехките си 10 години толкова сълзи изплака, че искам занапред да плаче само от щастие“, добави Александра.

Представлението й се радва на огромен успех, а датата за края на месеца в Сатиричния театър вече е разпродадена. Освен на признанието, което получава от своята публика, Сърчаджиева е благодарна и приема с огромно вълнение оценките на играта й от големите Мариус Куркински и Цветана Манева.

„Във Варна ме глада Мариус, този гений. Аз не знах, че ме гледа. И когато го видях, страшно се развълнувах. Той дойде, хвана ме за ременете и ми каза, че това, което правя, е революционно и не е предполагал, че актьор не само от България, но и по света може да направи подобно нещо. Гледа ме и голямата Цветана Манева – велика актриса. Тя ми каза, че създавам революция в българския театър и правя ново течение, наречено „Документален театър“. Каза ми, че дори не си давам сметка за това, което правя“, сподели още актрисата.

„Благодарна съм, че това нещо ми се случва. Преди представление не спя, в главата ми настава каша от емоции. Това е вид терапия за мен, но и терапия за публиката. Всеки припознава себе си, всеки открива някаква своя история – всички преминаваме през любов, загуба, деца, мъже, родители… Под сцената виждам много очи, които ме гледат с огромна любов. Благодаря“, заяви емоционално Сърчаджиева.

МИСТИЧНО: Ламбо платил сметка на погребението сиЛамбо платил предварително кръчмарска сметка на…. своето погребение. Асен Блатечки, Ваня Щерева, С…May 16 2022vijti.com

[wpdevart_facebook_comment]

Още интересни публикации

error: Content is protected !!