Не са само българите: защо половината свят харесва Путин

Близо половината българи одобряват Русия (при средно равнище в ЕС около 10%), а над 25% дори одобряват войната на Путин, сочат няколко проучвания, последното от които е на „Евробарометър“. Но това очевидно не е някакъв феномен. Западът наистина е сплотен срещу Путин, но в останалия свят картината е съвсем друга, пишат Леа Фрезе и Ксифан Ян в обширна статия в авторитетния „Ди Цайт“. Западният свят все гледа към Китай, а не обръща внимание на страните, разположени между геополитическите полюси, които се обявяват за неутрални или дори проявяват разбиране за действията на Москва, твърдят авторите и припомнят, че става дума за около 2/3 от световното население. В статията са изброени някои многозначителни факти:

„Индия, която след няколко години ще измести Китай като страната с най-голямо население, внася от Русия близо двайсет пъти повече петрол и газ, отколкото преди войната. Индонезия, третата най-голяма демокрация в света, покани Путин на срещата на високо равнище на Г-20 през ноември. На заседанието на Общото събрание на ООН през март редица страни, сред които Бразилия, Израел, Турция и Южна Африка, се присъединиха към осъждането на руското нападение, но не се включиха в санкциите срещу Москва. (…) В Судан управляващата военна хунта подкрепя Путин, докато демократичното движение е солидарно с Украйна. Правителството в Индонезия се опитва да следва среден курс, докато мнозинството от населението проявява симпатии към Владимир Путин. Понякога от актуалните дискусии в глобалния Юг се долавя дори задоволство от войната в Европа: след като в продължение на десетилетия Западът разпалваше наместнически конфликти в останалия свят, нека сега види какво означава война в собствения двор.“

Наследството на колониализма

Така авторите стигат до първия от петте мотива, които доминират глобалните дебати около войната в Украйна. Те припомнят, че в отговор на западния призив да осъди руската агресия, тогавашният пакистански премиер Имран Хан е дал израз на едно чувство, което се споделя от много негови колеги в бившите колонии: „Какво си въобразявате вие – възмути се той. – Да не сме ваши роби, че да правим всичко, което искате от нас?“. По-нататък в статията четем:

„Като подклаждат гнева срещу Запада, популисти от рода на Хан се профилират пред собствения си народ. (…) Но протестът срещу поведението на Запада е не само средство в борбата за власт. Чувствата зад него са наистина широко разпространени. Става дума за подозрението, че в Украйна Западът защитава на първо място не свободата на една суверенна страна, а собствената си хегемония. През последните години във Вашингтон или Берлин се говори много за упадъка на западното могъщество. В редица части на света обаче доминацията на Запада е все още съвсем реална.“

Авторите припомнят, че в много от бившите западни колонии Русия черпи дивиденти от реномето на СССР като съюзник в борбата против империализма и колониализма. В това отношение редица африкански правителства с лека ръка пренебрегват факта, че и войната на Русия в момента е колонизаторска. Чиста проба двойно счетоводство, за което иначе често обвиняват Запада. Тъкмо това е вторият мотив за подкрепата в полза на Путин.

Бунт срещу двойния морал

„Русия наруши международното право. Путин иска смяна на режима в Киев, дори отрича правото на съществуване на Украйна. Украинците защитават геройски своята страна. Така представят нещата западните управници“, пишат Леа Фрезе и Ксифан Ян. И припомнят, че мнозина извън границите на Запада задават закономерни въпроси: „Кой наруши международното право с нахлуването в Ирак през 2003? Щом украинците не искат да предадат своята страна, защо палестинците трябва да се откажат от своята? С други думи: те обвиняват Запада, че мери с двоен аршин, не на последно място по отношение на страданията на мирното население.“

В същото време някои от най-яростните критици на западния двоен морал сами не са съвсем последователни, четем още в „Ди Цайт“. Авторите дават за пример арабската левица, която остро критикува действията на Запада в Ирак, Афганистан или Йемен, но мълчи, когато става дума за руските военни престъпления в Сирия. Или пък неспасяемо се заплита в антиамерикански съзаклятнически теории.

Цената на войната

Това е третият мотив на онези, които проявяват разбиране към Путин. „Когато в Европа казват, че войната в Украйна „ни е по-близка“ от войните в далечна Африка, това означава, че поради географската близост ние се идентифицираме по-силно със страданията на украинските семейства – още повече, че агресорът Русия заплашва неприкрито Европа с ядрени оръжия. Само че материалните последствия от украинската война засягат африканците много по-тежко, отколкото западноевропейците: в Гана растящите цени на пшеницата водят директно до глад, а поради експлодиращите цени на горивата в Нигерия обсъждат временното спиране на всички вътрешни полети. На фона на разходите около украинската война много от най-бедните и политически неустойчиви държави в света са застрашени от икономически срив.“

Авторите отбелязват, че тези страни често обвиняват не Путин, който блокира износа на зърнени храни от Украйна, а Запада – заради наложените от него санкции. Те припомнят и популярното твърдение, че именно Западът е докарал тези страни до определени форми на зависимост и дават примери:

„Отказът на западните земеделски концерни да вдигнат патентните ограничения върху посевите накара много африкански страни да внасят почти всички зърнени храни от Русия и Украйна. Сред тези страни е и Египет – до неотдавна един от най-големите производители на пшеница, който постепенно се видя принуден да се концентрира изключително върху производството на памук. Бразилия, (…) която е най-големият световен износител на соя, зависи в огромна степен от руските торове. Растящите цени и разгневените едри фермери могат да осуетят преизбирането на Болсонаро през октомври. Затова не е чудно, че той заяви: „За нас въпросът за руския тор е свещен, така че ние ще останем неутрални“.“ На 28 юни Болсонаро и Путин проведоха разговор за „укрепване на стратегическото партньорство“, в който ставаше дума именно за руските торове.

Кой се нуждае от Русия

Предпоследният аргумент на международните поддръжници на Путин най-пряко се олицетворява от Израел. Макар че е близък партньор на САЩ и Европа, тази държава се въздържа от критика по адрес на Кремъл, пишат авторите и припомнят, че руските военни все още са в Сирия и израелската армия трябва да се координира с тях, когато реши да пусне в действие своята авиация срещу проиранските групировки на сирийска територия. В статията е цитиран израелският външен министър Лапид с многозначителното изречение: „Нашата граница със Сирия е практически граница с Русия“.

Авторите развиват тезата, че редица страни отвъд границите на Запада използват Русия като противотежест на САЩ в международната политика. Така например Египет и Саудитска Арабия, дългогодишни съюзници на Америка, след Арабската пролет се оказаха под политически натиск от страна на Запада заради нарушенията на човешките права, пишат авторите и добавят, че Египет не само купува много оръжие от Русия, но и строи руска АЕЦ.

Индия открай време също е клиент на руската оръжейна индустрия, а сега печели от намаленията в цената на суровия петрол, които от началото на войната Москва отпуска на Делхи, четем още в обширната статия в „Ди Цайт“, чиито автори подчертават, че със своя неутралитет Индия цели да осуети преминаването на Русия в лагера на конкурента Китай.

Какво означава тук световен ред?

В края на статията си Леа Фрезе и Ксифан Ян изтъкват, че много държави по света не са доволни от сегашния световен ред. „На Запад често се говори, че светът се е ориентирал към нова блокова конфронтация: демократичните държави защитават „основаващия се на правила и норми международен ред“, докато авторитарният лагер, начело с Русия и Китай, се опитва да разруши и подмени този ред. (…) Но дори в демокрации като Индия и Индонезия водещи политици и интелектуалци изразяват принципни съмнения в „основаващия се на правила и норми международен ред“. На първо място, тези правила били създадени от западните страни победителки във Втората световна война и в много пунктове били в ущърб на развиващите се страни. И второ, най-късно с иракската война Западът сам нарушил собствените си правила.“

Авторите припомнят, че „глобалният Юг“ отдавна пледира за реформа на международната система, а държави като Индия и Бразилия напразно настояват да станат постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Глобалната финансова система също е под западна доминация: ръководните постове в Световната банка и Международния валутен фонд все така се заемат от американски и европейски представители. В края на статията си авторите подлагат на прецизна проверка тези призиви за „нов световен ред“ и пишат: „Дали обаче един нов световен ред, включващ онеправданите досега страни, ще доведе наистина до глобална солидарност? Дали накрая няма да се окаже просто, че автократите са разширили влиянието си?“.

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я

Вижте всички статии на Иван Ангелов