Защо сезонът на Черноморието това лято е слаб? Ето причините и примерите
Не може да повтаряш едни и същи грешки, а да очакваш да настъпи магическо подобрение. Всъщност трябва да очакваш влошаване. Тъкмо това видимо се случва с българския черноморски туризъм през този сезон, пише „Дойче Веле“.
Видимо: Луксозен ресторант на плажа. Клиент: „Моля Ви за картата с напитките!“ Сервитьор: „А, ми то… Още не са я отпечатали.“ Още? Календарът сочи 15 юли.
Фактите: Сезонът започна късно и доста мудно, твърдят хотелиери и туроператори пред медиите. През юни не се случи почти нищо, до средата на юли чуждестранните туристи също още се колебаят. Близо до България бушува страшна война – украинският Змийски остров се намира само 300-400 километра от българските плажове, Ковид числата вървят нагоре, по европейските летища цари невиждана суматоха, а хората все по-внимателно си гледат в портмонето, защото инфлацията им изяжда спестените за летуване пари.
Видимо: по българското Черноморие изобщо не е толкова евтино. Същите плодови коктейли като миналото лято в заведения на плажа струват с 20% повече. Лек обяд за двама, състоящ се главно от салати и бутилка вино, в ресторант с претенции северно от Варна без колебание излиза над 100 лева. В същия ресторант една газирана напитка или едно кафе струват 5 лева. „Продуктите поскъпват, клиентите са малко, трябва някак да се избива“, признава обезкуражен сервитьор. Същото важи и за концесионерите на плажовете, които „избиват“ с повишени цени на чадърите и шезлонгите – има плажове, където комплектът достига 40 лева.
Фактите: Туроператорите твърдят, че през този сезон германските и руските туристи масово избират Турция пред България. „Сезонът закъсня и определено няма да бъде добър. Резервации за България в последния момент не се случиха на германския пазар през май и юни. Този сегмент се насочи към Анталия в Турция, където цените са по-ниски и дават по-големи отстъпки, както и към Испания. Семействата с деца избягват България заради близостта с войната в Украйна“, коментира Венцислав Танчев пред Мирослав Иванов от TravelNews. Танчев е управител на „Сън турс“, който представлява германския туроператор Alltours у нас. Ръстът (на българския туризъм – б.а.) на германския пазар ще е 25-30% спрямо 2021 г., но спадът спрямо 2019 г. ще е около 40-50%, обяснява той. По думите му от Полша има повече туристи, но не са този обем, който се е очаквал.
Фактите: Като че ли най-добре вървят нещата в сегмента на медицинския и балнеотуризъм. През 2020 година България се нареди сред 15-те държави, чиито възможности за балнеолечение и извънболнична терапия са признати за ефективни от 109-те задължителни здравни каси в Германия. Стоматологични и очни клиники, спа, масажи и кални бани, процедури с минерална вода или със съвременна техника – по българското Черноморие има добро предлагане, но не навсякъде разполагат с необходимия квалифициран персонал. А думата си казва и традиционният манталитет, пуснал корени още във времената на НРБ и „Балкантурист“.
Видимо: На дежурния номер в денонощния медицински център в голям курорт северно от Варна отговаря нелюбезна жена. Клиент: „Извършвате ли еди-каква си процедура?“ Нелюбезната жена: „Не знам, аз само давам часове за преглед.“ Клиент: „А може ли да проверите?“ Нелюбезната жена: „Не може. Трябва да ходя в другата сграда.“
Фактите: Туроператорите твърдят, че тази година по българското Черноморие има относително повече туристи от Полша, Чехия и Словакия – и това също се вижда с просто око. На север от Варна традиционно ще срещнете вездесъщите румънци, макар че броят им сякаш е понамалял. Със сигурност е намалял обаче и броят на руснаците – по разбираеми причини. Те вече трудно се добират до България, пътуването трае дълго, завръщането в Русия също може да се натъкне на проблеми. В българските социални мрежи се появиха и призиви за бойкот срещу руските туристи. „Наглеците очакват, че тук всички говорим руски!“ – пише например един превъзбуден потребител.
Видимо: Опитът наистина показва, че много малко от руснаците, притежаващи имоти в България, напредват добре с българския. „Научихте ли български?“ – питам възрастен клиент руснак във фризьорския салон. „Пока еще нет“ („Все още не“), гузно отвръща той. И с гордост добавя, че слуша новините на български и всичко разбира. Поне това.
Видимо: На всичкото отгоре сезонът, поне по северното Черноморие, започна с много мръсна вода и с трупове на делфини по пясъка.
Фактите: Специалистите твърдят, че мощните сонари на военните кораби в Черно море са объркали „навигационната система“ на симпатичните водни бозайници – близо 3000 делфина загинаха в резултат от това. Местните твърдят още, че рибата в морето била по-малко, че ги нямало чайките и гларусите.
Фактите: Когато се вслушаш в речта на българските туристи по северното Черноморие, няма как да не забележиш, че софийският изговор почти липсва. „Софиянци предпочитат в Гърция или южното Черноморие“ – това ще чуете от всеки спасител или сервитьор на плажа. Автомобилите с българска регистрация на паркинга са главно от Варна, Добрич, Шумен, Силистра, Търговище, Разград, Русе – това са туристите, които тази година спасяват сезона на север. А иначе няма нищо ново, типовите случки и персонажи се повтарят с болезнена упоритост:
Видимо: 16 часа следобед. Под чадър край голям хладилник със сладолед седят двама господа с изобилна телесна маса и доста злато по нея, но с малко коса и малки чела. Клиент: „Може ли да си избера сладолед от хладилника?“ Ланец №1: „Не може, затворено е.“ Клиент: „В какъв смисъл?“ Ланец № 2 само махва безразлично с ръка.
Едни и същи грешки, а очакваш подобрение?
Иначе българското Черноморие е красиво. И храната е вкусна. Тук-таме дори се срещат добре поддържани оазиси на цивилизован морски туризъм.
