Адрес: на село. Джулюница – селото без безработица и престъпност, в което живеят почти 2000 души
Малкото населено място всяка неделя посреща хиляди хора от цялата страна за култов пазар
ЛИПСАТА НА ПРЕПИТАНИЕ Е ПРОБЛЕМ ЗА ПОВЕЧЕТО СЕЛА У НАС, КОЙТО ОБАЧЕ НЕ Е ВАЛИДЕН ЗА ЖИТЕЛИТЕ НА ДЖУЛЮНИЦА. В малкото населено място няма безработица и дори се изпитва глад за работна ръка. Това увери кметът Мариан Точев, който от 2014 г. управлява Джулюница. По думите му в селото има голям избор на поминък и привлича хора от съседни райони, които изкарват прехраната си именно там. Управникът се похвали, че в последните години доста джулюнчани, тръгнали да търсят късмета си в други градове и държави в миналото, сега са се върнали обратно в родното място. С голям ентусиазъм се установяват в наследствени имоти и дори инвестират спечеленото в собствен бизнес в селото.
„Почти 2000 души живеят в Джулюница. Няма безработица и всеки, който иска да работи, веднага може да си намери препитание. Имаме цех към военния завод „Аркус“, в който се правят заготовки на материали, и в него се трудят около 200 души. Много от тях са от нашето село, но има и такива, които идват от Кесарево, Горско Ново село, Добри дял и т.н.“, сподели Точев.
Разказва, че глад за труженици има и в оранжериите, където почти ежедневно стопани му се оплакват, че търсят кой да се грижи за продукцията. По-занижено е търсенето на кадри от арендаторите, защото агропроцесът е почти изцяло механизиран.
„Консервният завод затвори врати преди година и сега е в покупко-продажба на сградите. Очакваме отново да възобнови дейност, но не е ясно какво ще се произвежда там. Не съм се срещал с новия собственик. Живот и здраве, надяваме се, че отново ще стартира и това ще даде по-голям избор на хората да изберат къде да работят“, заяви кметът.
Допълва, че в Джулюница продължава да функционира и Държавният горски разсадник, в който се произвеждат стотици хиляди фиданки.
БЕЗСПОРНО ОБАЧЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ГОРДОСТ ЗА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО ОСТАВА КУЛТОВИЯТ НЕДЕЛЕН ПАЗАР, който се е превърнал в емблема на селото.
„Пазарът е толкова голям, че го изтърваме от контрол. От сутринта до обяд в неделя селото става непроходимо. Други години не е имало такъв интерес като сега, след разпускането на противоепидемичните мерки. Тържището вече обхваща не само главната улица, но и страничните. Над 2000 гости от цялата страна идват, а на сергиите се продава абсолютно всичко, което си помисли човек – плодове и зеленчуци, битови стоки, дрехи, сувенири – всичко!“, разказва Точев.
И макар посещаемостта рязко да е нараснала, в селото няма никаква престъпност. Кметът увери, че от години там няма нито една кражба или друго престъпление, за което да са търсили съдействие от полицията. Според него това също допринася за желанието на много хора да се преместят да живеят постоянно в Джулюница. Доказателство за положителната тенденция е фактът, че за по-малко от 5 години в малкото населено място са продадени около 20 къщи.
„Имаме три семейства от Великобритания от 6 години, естонец и други чужденци. Имотите вървят за около 20 000 – 30 000 лв., като основно се търгуват наследствени къщи. Част от новозаселилите се ги ползват за почивка през уикендите. Доста хора се върнаха обратно да живеят в селото и да инвестират – като например едно момче, което работеше в чужбина, върна се и направи супермаркет в центъра“, посочи управникът.
В малкото населено място има лекар, стоматолог, детска градина, училище до X клас, църква, питейни заведения, поща, два големи шадравана с художествено осветление, паркове, стадион и собствен футболен отбор. В момента тече подмяна на 50 процента от съдовете за смет.
НЕ ВСИЧКО ОБАЧЕ Е РОЗОВО. КАКТО НАВСЯКЪДЕ, И ТУК ИМА ПРОБЛЕМИ. Неволи за жителите създава липсата на асфалтирани пътища и амортизираната ВиК мрежа. Надяват се Община Лясковец да спечели финансиране за реализиране на проекти, с които да се направи необходимото и в двете направления.
„Радваме се на спокойствие в селото. Случва се с дни никой да не дойде в кметството, за да търси съдействие за решаване на някакъв проблем“, допълни кметът.
Галина ГЕОРГИЕВА
Снимка: авторката
Източник: Борба.БГ
