Немска медия: Необезпокояваното измиране в България
Булфото
Въпреки фалшивите опорки на политиците популисти всички етнически групи в България намаляват, а обезлюдяващата се страна не успява да компенсира ужасяващата тенденция с единственият възможен вариант – прием на емигранти.
Просто България не е достатъчно привлекателна за живот и работа, както за потенциалните емигранти, например от по-бедните страни от бившия СССР, които също предпочитат да търсят успеха си на Запад, а така и за собственото й население.
„Необезпокоявано измиране“ – така е озаглавена обширната статия за България в последния брой на германския „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“, неделното издание на ФАЦ, пише Факти. Неин автор е балканският наблюдател на вестника и отличен познавач на България Михаел Мартенс, който поставя в центъра демографските проблеми на страната, но „надстроява“ тази тема с различни аспекти от развитието на българското общество и актуалната българска политика. Тук обобщаваме някои от акцентите в статията.
България се топи с рекордна бързина
В началото Мартенс припомня, че към края на НРБ населението на България е достигнало почти 9 милиона, но през последните десетилетия се топи с рекордна бързина. Според автора два фактора допринасят за тази тенденция: относително ниската раждаемост и високата емиграция, като само в Германия вече официално са се заселили 390 000 българи. Той добавя, че докато западните държави компенсират топенето на населението си, приемайки повече мигранти, в България – най-бедната страна от ЕС – почти никой не се заселва.
Мартенс отбелязва, че в София обезлюдяването не се усеща, напротив – населението на града расте, също както и населението на Пловдив, Бургас и Варна. Но успоредно с това в България има повече от 180 села-призраци, където не живее никой или поне не постоянно. „Статистически всеки месец изчезва по едно село, а 800 училища в провинцията бяха закрити, защото няма достатъчно деца. Когато пътувате из България, бързо ще се натъкнете на такива села-призраци. Останките от едновремешната инфраструктура, като запусната пощенска станция, осиротяло начално училище или затворен селски магазин, напомнят за едни други времена“, пише Мартенс.
По-нататък авторът сравнява демографските тенденции в България в зависимост от етническата принадлежност и отбелязва, че раждаемостта спада и в групите на българските турци и на ромите, които иначе по традиция са по-многодетни. Има паникьори, според които през 2100 година в България ще живеят 8 милиона роми, 1,5 милиона турци и само 300 000 българи, пише Мартенс и продължава: „Но един поглед назад към миналото показва колко несериозно е да се предсказват демографските процеси за 90 години напред. Ако през 1910 година някой беше решил, че до 2000 година в България ще продължи тогавашната тенденция, прогнозата щеше да гласи, че страната е заплашена от драматично пренаселване. Вместо това раждаемостта започна да спада още през 50-те години на 20 век – по-рано, отколкото в редица западни държави. Една от причините е безскрупулната кампания по урбанизиране, водена от комунистическия режим, която разкъса социални и семейни връзки“.
Вина със сигурност не носят противозачатъчните хапчета, добавя Мартенс, цитирайки техния изобретател Карл Джераси, който е син на български евреин. Мартенс цитира и съвета на Джераси към България: да приема повече мигранти, особено от Турция. Защото държави с топящо се население трябва да са наясно, че отхвърлянето на имиграцията е равносилно на самоубийство – това са думи на Джераси от интервю за български вестник. „Но препоръките на Джераси не са популярни в България. Нито едно правителство досега не се е заело сериозно с тяхното осъществяване. Хората се боят от мигрантите и сякаш искат да останат само сред своите си – докато измрат. Така поне изглеждат нещата“, обобщава Мартенс.
Нова надежда
Но може би положението не е чак толкова мрачно, колкото изглежда, пише по-нататък авторът. Според него има признаци, че топенето на населението ще се забави, а един ден може и да спре. „Особено след смяната на правителството, която издигна на власт харвардския възпитаник и реформатор Кирил Петков, много млади българи са окрилени от надежда. От надеждата, че родината им може да се превърне в страна, която няма нужда да напускаш, за да водиш добър живот и да създадеш семейство. Петков убедително олицетворява желанието на младото поколение за решителна битка срещу корупцията. За изграждане на едно общество, в което решаващи са не връзките и подкупите, а талантът и волята за високи постижения“, пише Михаел Мартенс.
Той цитира българския икономист Стефан Колев, който преподава в германския град Цвикау, с наблюдението, че през последните години младите българи са променили нагласите си към емигрирането. Ако през 90-те години на миналия век много млади хора напускаха страната с твърдото решение да не се завърнат никога, днес те искат да се изучат в чужбина, но съвсем нормално е после да се върнат в България, казва Колев. Пред германския вестник той отбелязва още, че днес в България е удобно да се практикуват високо платените професии, които могат да се работят от вкъщи. И че животът в страната е привлекателен не само заради ниските данъци, но и заради природата, морето, планините, градовете.
Икономистът твърди, че стопанският ръст в България през последните 20 години е сензационен: големите чуждестранни инвестиции водят до възраждане на индустрията, безработицата е ниска, има недостиг на квалифицирани кадри, а техническият прогрес е в състояние да компенсира топящото се население в трудоспособна възраст, смята Колев. Но и той има известни резерви, пише Михаел Мартенс и цитира икономиста с наблюдението, че обезлюдяването на българската провинция е „опустошително“. Според Колев една от възможните терапии би било интегрирането на ромите, които досега се подвизават в периферията на обществото. „Ако заплатите в България продължат да растат, а данъците останат ниски, тогава за ромите, пък и за цяла България може да се окаже, че вече не е толкова привлекателно да се живее за сметка на социалните системи в северозападната част на Европа“, четем към края на обширната статия от Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“.
