Недялко Йорданов за Левски: Ах, сине мой. Самотен сред всеобщото мъртвило. Какво си виждал, братко мой, тогава? Нима такава днешната държава?
Гениалният поет Недялко Йорданов написа нови стихове, посветени на Левски и публикува творбата си във Фейсбук.
„Свикнали сме да обожествяваме този млад мъж, без да се опитваме да се поставим на неговото място… Внезапно осъзнах, че той би могъл да ми бъде син. Невероятно е как от 28 до 37 годишната си възраст – най хубавите години от живота на човека, той се е отказал от дом, от любов, от наслади, за да събуди у своите свикнали с робството сънародници желание за свобода…
Дали днес честването на неговото обесване, а не на неговата рождена дата, не се е превърнало в банален ритуал, в който днешните политици лицемерно демонстрират своя лъжепатриотизъм…“, посочи Йорданов.
НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Какво безумие… Каква наслада!
Не за признание. Не за награда.
А за човека – жалък и уплашен,
приел да бъде роб пред звяра страшен.
Как си могъл? В епохата жестока
да следваш вярно своята посока…
Със мисията си до смърт потребна.
Пеша… Години… Без кола служебна.
Във студ и сняг… С прокъсани обувки…
Без женска ласка в кратките нощувки.
И фанатично… Никаква дилема…
И с тази страшна рана на корема…
На двадесет и осем… Боже мили…
Какви са тези нечовешки сили!
На тридесет и седем… На бесило…
Самотен сред всеобщото мъртвило.
Какво си виждал, братко мой, тогава?
Нима такава днешната държава?
Раздорите… Годините мъчителни…
Народе???? С тези страшни въпросителни.
Народът… Твоят… Днеска те празнува.
Водачите… И всеки се надува
и се кълне в безсмъртното ти дело.
И драпа да остане пак начело…
А ти умря за правдата едничка.
От костите ти няма и костичка.
И кой ще те оплаче и ожали.
Паради… Речи… Филми… Сериали…
Едва сега, на края на живота,
аз проумявам твоята Голгота
макар и два пъти по-стар от тебе.
Ах, сине мой… Така си ми потребен…
Да имам силици… Да се разкая…
Пречистен… И да издържа до края…“
