Лекар: Цял живот ще помня сълзите в очите на синове и дъщери, на които отказвах да приема родителите поради липса на легла!
Виждам как животът на пациентите ми ги напуска и се борят за глътка въздух, независимо от ремдесивира, плазмата, венозните антибиотици и авангардното лечение
„Не знам как ще остарея с тези спомени„, това признава българска лекарка, която публикува във Фейсбук изповед за битката си с коронавируса, споделя БЛИЦ. Тя признава, че вече има случаи, в които осъзнава, че няма как да помогне и това я съсипва. Лекарката работи в Спешно отделение и призовава хората наистина да си спазват мерките.
Ето и нейният разказ:
„9 месеца го виждам в очите на пациентите си, в изследванията им, в рентгеновите им снимки, чета го в епикризите им. Виждам как животът ги напуска и се борят за глътка въздух, независимо от ремдесивира, плазмата, венозните антибиотици и авангардното лечение. Завинаги ще помня радостните сълзи на дядо Любен, че е дочакал да му намерят легло след 5 дни чакане, нищо че вирусът бе унищожил вече белият му дроб. Цял живот ще помня сълзите в очите на синове и дъщери, на които отказвах да приема родителите поради липса на легла. Те нямаха силата за друго освен да се разплачат от безсилие, а аз скрих своите сълзи зад очилата и маската. Не зная как ще остарея с тези спомени.
Ежедневната ми среща с човешката мъка и болка през последните месеци не ми позволяват да се усмихна, камо ли да отида в дискотека, бар… А ако на вас ви се пирува празнувайте, но бъдете подготвени след дни да се изправите срещу вирус с непредвидимо развитие.
Тогава ще разберете, че министърът на здравеопазването е сляп, глух и лъжец. В действителност в аптеките е вече предизвикателство да си купиш аспирин, лекар ви преглежда по телефона или най-рано като развиете пневмония, ако имаш пари си плащащ теста, ако не, оставаш извън системата, защото без тест не можеш да си направиш изследвания и няма да те приемат в болница, където така или иначе легла няма. Този вирус не минава за 3 дни като грипа, а има няколко фази и обсебва телата ви поне за две седмици. След кратко подобрение от треската, следва задуха и нечовешката умора. А в това състояние трябва да търсите къде и как да се лекувате и няма гаранция дали няма да се озовете в болница твърде късно. В болницата ще ви лекуват изтощени, преуморени медици, които понякога са по- болни и от самите вас.
Там, далеч от близките си ще повярвате в Бог и ще му се молите да оцелеете и ще се радвате на всяка стъпка без кислородна маска. Дано сега ме разбрахте защо ковид партито преди няколко месеца в благоевградската дискотека нарекох подигравка с усилията на хиляди хора да спасят живота ви, рискувайки собствения си…“
