18 години по-късно: От Деси няма следа, а майка й я чака, за да я прегърне
В колата на единствения заподозрян тогава са открити кръв и дълъг косъм
„Божидар Пеков живее спокойно със семейството си, въпреки доказателствата срещу него“, казва жената
Минаха точно 18 дълги години, които бяха изпълнени с болка, надежда и очакване. Беше изключително трудно време за мен, но всичко това ми беше нужно, за да науча, че Господ е велик. И до днес аз вярвам, че един ден, независимо кога, ще я прегърна. Изпращам й цялата си майчина любов, където й да е. Чакам я търпеливо и колкото трябва. Обичам я повече от всичко на света. Деси е моето вече пораснало момиче!“
216 месеца! Точно толкова са минали от фаталния 22 юли 2002 г., когато 17-годишната Десислава Севдалинова изчезва безследно в град Видин. И до днес съдбата на момичето, което вече се е превърнало в голяма жена, остава обвита в пълна мистерия.
Въпросите дали е жива, отвлечена или продадена в чужбина продължават да бъдат без отговор. Разследването е в задънена улица, въпреки множеството доказателства, които сочат, че един конкретен човек има пръст в тази история.
Пред „168 часа“ майката на Деси – Анжела Маринова, разказа, че развитие по случая все още няма, въпреки стотиците й опити да накара институциите да работят. Тя, както и следователите, продължават да смятат, че младеж на име Божидар Пеков, който днес е 44-годишен и семеен, знае цялата истина за това какво точно е станало с момичето.
По онова време той бил нейно гадже, а според събраните доказателства е и последният човек, който се е видял с нея през онзи далечен 22 юли. Интересното обаче е, че неговата майка – Мира Пекова, в този период била действаща адвокатка и бивша окръжна съдийка.
„За никого не е тайна, че в първите и най-важни дни, и дори месеци, по случая не се е работило усилено, което е позволило на роднините на Божидар да заличат доста от следите, които са щели да го уличат – обяснява майката. – Първоначалното следствие започва в град Видин, но всички опити да се образува досъдебно производство там бяха спирани и прекратявани. Делото стартира с досъдебно производство едва през 2009 година, когато по мое настояване и множество жалби до Върховната касационна прокуратура следственото дело беше иззето и се работеше в Националната следствена служба.
Доказателства срещу Пеков обаче не липсвали. Проверка на разпечатките от мобилните телефони на момичето и момчето показала, че точно във фаталната нощ те са били в обсега на една и съща клетка в центъра на Видин. В хода на разследването се установило още, че на следващия ден, след изчезването на Десислава, Пеков отишъл в заложна къща, където продал бижутата на Анжела. Пред магазинера казал, че скъпоценностите били на майка му. Освен всичко това у него бил намерен и телефонът на изчезналата.
„Друго доказателство, което аз повтарям и до днес и то категорично го уличава като човека, който има пръст в станалото с дъщеря ми, е, че всички в града знаеха, че той дължи пари на много хора“, допълва още жената.
В действителност въпреки финансовото положение на родителите на Божидар, което било доста добро, той постоянно изпадал в безизходица. Именно затова Анжела е сигурна, че дъщеря й е станала разменна монета, за която той е получил много добра сума.
Майката смята, че детето й е било предадено на трафиканти на ГКПП Връшка чука.
„Има достатъчно данни, които сочат, че във фаталната вечер Пеков е стигнал с колата си дотам – спомня си майката на Деси. – В автомобила му дори е намерен и човешки косъм, но експертите обясниха, че главичката на косъма е изядена от молец и не може да се установи ДНК-то. Беше намерена и кръв, но отново някак необяснимо не успяха да установят от човек ли е, или от животно. Всичко това беше един пълен абсурд.“
При оглед в апартамента, в който е живяло момичето, пък разследващи установили, че от него липсват домашният телефон, който бил изскубнат, и сакът на нейния братовчед. Според майката идеята на този, който я е отвлякъл, била да вземе нейния сак, за да изглежда така сякаш тя сама е избягала. Проблемът бил обаче, че объркал саковете и взел погрешния.
За съжаление дъщерята на Анжела била обявена за издирване цели два дни по-късно. Според юристи това било достатъчно време да се заличат голяма част от уликите. Пеков пък бил разпитан три дни след като следите на момичето се изгубили безвъзвратно. Адвокати казват, че издирването трябвало да започне веднага, а въпросното момче, както и близките му да са разпитани на мига. Необходимо било също и да се проверят граничните пунктове, защото тогава страната ни все още не е била част от ЕС и всяко излизане от нея задължително се отразявало
Въпреки че по онова време Пеков няколко пъти е сменял показанията, към днешна дата той е на свобода и живее съвсем спокойно заедно със семейството си. Упорито твърди, че връзката му с Деси била само интимна и приключила 10 дни преди тя да изчезне.
„Беше образувано дело 2003 г., тоест 1година след изчезването на Деси срещу неизвестен извършител – спомня си Анжела. – Така го образуваха във Видин, благодарение на връзките на майка му. Той беше привлечен като обвиняем чак 2010 г.Това ще рече 8 години по-късно.Тогавашният гл. секретар на МВР каза, че такова безхаберие не е виждал. Аз не очаквам от службите кой знае какво, но пък и не съм съгласна да е спряно делото и да събира прах по рафтовете някъде си. Просто искам да не се спира да се работи. Никога не се знае, може пък да се разреши случая. Също така мисля,че има достатъчно информация и данни, събрани от службите върху, която да се работи.”
Дори 18 години по-късно майката продължава да смята, че дъщеря й е била принудена да проституира в друга държава. Сигурна е, че за нея е била платена много висока цена, тъй като била изключително красива.
„Беше с дълга коса, перфектни черти на лицето, слаба, висока, много нежна и мила, а също имаше и лъчезарна усмивка – описва я жената. – Всеки казваше колко възпитано и добро дете е, а красотата й не оставаше незабелязана. Всеки я оценяваше.“
Според майката всичко това донесло добра печалба на Божидар. Парите, които взел за Деси, били достатъчни, за да си покрие новите и старите борчове, които имал към различни хора.
Жената смята, че след предаването на момичето на други хора, които са я чакали на границата, те веднага се погрижили тя да бъде упоена или да е под въздействието на наркотици. Така е държана много дълго време, докато изгуби разсъдъка си или се пристрасти.
Анжела мисли, че дъщеря й не я е потърсила толкова дълго време, защото може би вече е майка и я заплашват, че ако избяга, ще направят нещо на детето й.
Още през 2016 г. „168 часа“ опита да се свърже с Божидар Петков, но неуспешно. Тези дни той отново бе потърсен за коментар, но номерът се оказа неактивен. Вестникът е готов да публикува и неговата гледна точка.
