Съпругата на премиера: В България има онова чувство за хаос и свобода, което липсва в Канада
Канадското издание National Post публикува историята на Линда и Кирил Петкови и за техния път от Канада до България.
Линда МакКензи е родена през 1979 г. в Отава. Тийнейджурските си години прекарва в Кортеней, Британска Колумбия – малко градче на половината път до Ванкувър. Сега фамилията й е Петкова, има собствена сладкарница и живее със съпруга си и двате си деца, третото е вече в университета.
Дотук всичко звучи нормално. Освен че мъжът, с когото се е запознала в Университета на Британска Колумбия, и за когото по-късо се омъжва – новоизлюпилият се „канадец“ Кирил Петков, е избран за премиер на България.
Преди запознанството й с Кирил в края на 90-те Линда никога не е напускала Северна Америка и не знае нищо за България- 7-милионна държава в Източна Европа.
„Каза ми, че (България) е на север от Гърция и аз не бях сигурна дали е така. Но тогава никога не съм си мислила, че ще се преместя да живея там, и нямаше особено значение. Просто го харесвах“, разказва Петкова пред National Post.
Петков и семейството му емигрират във Виктория, столицата на Британска Колумбия, когато е 14-годишен. В университета той е добър приятел с близначката на Линда МакКензи. Петков и съпругата му започват да излизат, когато тя е втора година в UBC.
Животът тръгва бързо за младата двойка. Женят се, когато са на 20. Тогава се ражда и първата им дъщеря – Ванеса, седмица преди четвъртата им година в университета. След като Петков завършва специалност „Търговия“ през пролетта на 2001 г., младото семейство отива на екскурзия в България и в продължение на 10 седмици обикалят страната с ладата на родителите му.
„Беше като меден месец – със съпруга ми и със страната“, казва Петкова.
Петков започва работа за канадската компания McCain Foods в Брюксел, Белгия. Там Линда завършва и икономическото си образование, което прекъсва след раждането на Ванеса.
Петкови прекарват 2 г. в Брюксел преди Кирил да бъде преместен в Торонто. След това прекарват 2 г. в Кеймбридж, Масачузетс – там Петков прави магистратура по бизнес администрация в Харвард, а тя работи като научен сътрудник в университета.
След 2 г. в САЩ, Петкови обмислят да се преместят да живеят в България за няколко години и да видят накъде ще ги отвее вятърът. Петков започва работа в София като управител на първия в страната голям търговски парк. Но съпругата му се връща за кратко на остров Ванкувър.
„Не се чувствах достатъчно комфортно да родя в България, затова се преместих за 2 месеца при родителите си“, каза Линда, имайки предвид втората й дъщеря Ема. Семейството напуска Канада, за да отиде в България, когато момиченцето е едва на 5 седмици, веднага щом паспортът й е издаден.
„През 2007 г. повечето българи, особено по-възрастните, не говореха английски. Нямаше и много курсове по български език или учебни ресурси по онова време. В българския се ползва кирилицата, както и в руския. Те имам много повече времена от нас, както и мъжки и женски род, които още бъркам. Правя грешки, но българите оценяват усилията. Толкова са изненадани, че някой от Канада се опитва да го научи“, добавя тя.
Петкова споделя и опита си в комуникацията с таксиметровите шофьори: „Във всяко такси, в което се качвах, бяха като „О, знаеш ли Иван от Торонто? Той е мой братовчед. Много в забавно, че ти си тук, а той е там“.
Не е учудващо любопитството на таксиметровите шофьори. През последните 30 г. след падането на комунизма и отварянето на границите има огромен отлив на граждани от България, пише още National Post.
Петкови счупват стериотипа, премествайки се у нас. След работата в търговския парк Петков прави собствена компания- ProViotic, която произвежда първият в света пробиотик от кокиче.
Той е препоръчван от известни личности като Опра Уинфри и Новак Джокович. Бизнесът на Петков дава на семейството финансова независимост и той насочва вниманието си към „следващото поколение“. Започва да води харвардски курсове по икономика в Софийския университет.
През 2012 г. се ражда третата им дъщеря – Ани. След пристигането им в България Петкова се заема с доброволчество, работи за НПО-та, а след това се занимава с онлайн продажби за американска компания. Нищо не пасва – тя е заседнала в ежедневието и не се чувства щастлива.
„Не бях работила на пълен работен ден от 7 години…Исках да се откажа и не знаех какво друго мога да направя.“
В свободното си време Линда пече. Донякъде й се налага, тъй като година след като пристига в България открива, че има проблеми с щитовидната жлеза заради глутена. Няколко години по-късно установява, че и дъщерите й имат същия проблем.
„Тук нямаше никакви храни за тях, така че аз започнах сама всичко от нулата“, разказва тя.
Освен това дъщеря й Ема има диабет.
Петкова не се сблъсква за първи път с този проблем. Майка й – Маргарет МакКензи, страда от глутенова непоносимост и е диетолог, създала е сама свой микс от брашно, с който да пече различни продукти. Така Линда има лесен достъп до рецепти за себе си и дъщерите си, а приятелите ѝ започват да я молят да прави печива за рождените дни на децата им.
„Всички ми казваха, че трябва да си отворя пекарна. И преди 3 години и половина отворих.“
Петкови купуват малък магазин за белгийски шоколад, обзавеждат кухнята и Линда започва да прави сладкиши. Така се заражда „Амели Суийт Шоп“ – пекарна с продукти без глутен. Съпругата на премиера предлага и деликатеси за хора, които спазват веган- и кеторежими.
Веднъж позната на позната на Петкова я пита защо не се запише за MasterChef Bulgaria. Петкова не гледа много телевизия и не е наясно с българската версия на предаването, но си казва – „Защо не? Поне ще бъде добра реклама за сладкарницата“.
Линда имаше обещаващ старт в изданието от 2020 г. Тя е класирана в топ 16, но участието й приключва с готвенето на паста – това да не яде глутен се оказва минус. Линда завършва 13-а от 16-те финалисти.
Но тя се впуска изцяло на български в предизвикателството и успява да постигне рекламата, която цели.
През 2021 г. Петков е избран за министър на икономиката в служебното правителство на Румен Радев. Затова той трябва да се откаже от канадското си гражданство.
„Гимназията и университетът в Британска Колумбия са едни от най-ценните ми спомени. Разбира се, там се запознах и с Линда. Всеки път, когато си мисля за Канада, имам приятни спомени от по-ранния ми живот и началото на кариерата ми. Връзката ми с Канада е все още в сърцето ми“, казва Петков
„За мен това да се откажа от канадското ми гражданство беше избор, който трябваше да направя. Но откакто исках да сменя страната, в която живея, това беше цената, която трябваше да платя.“
„Невероятно е да мислиш, че 7 милиона души – техният живот може да бъде подобрен от работата ти. Това е невероятна възможност и огромна отговорност“, признава Петков.
Той е горд от жена си, която неволно се е оказва и политически актив:
„Една жена ми каза. Знаеш ли защо ще гласувам за теб?… Защото видях, че жена ти прави торта със собствените си ръце миналата неделя. Не съм виждала съпруги на министри по този начин.“
Линда МакКензи вече е у нас от около 14 г. и чувства България като по-голям дом от Канада.
„Семейството ми липсва, но се чувствам като чужденка, когато се завърна – просто защото начинът на живот там е различен“.
„В България има онова усещане за хаос и свобода, което го няма в Канада. Имам Амели – нещо, което едва ли щях да имам в Канада, или най-малкото как да се сдобия с бизнес… Не знам дали щях да имам финансовата възможност или куража за това“, казва тя.
Но тя успява. Петков казва, че Амели е промяната, която успява да направи съпругата му в България.
