Родопчанинът, който управлява по-дълго от Тато / СНИМКИ
Управлявам вече повече години, отколкото Тодор Живков, той е бил 35 години управник, аз съм от 40, казва кметът на смолянското село Търън Явор Говедаров. 73-годишният родопчанин е най-дългогодишният избираем кмет в Родопите и е сред първите петима дълголетни управници в страната.
Само на село Търън е кмет от 1985 г., вече 14 мандата. Преди броени дни Националното сдружение на общините у нас го отличи за цялостен принос с дългогодишната му работа в местната власт. Не очаквах такова признание, изненадах се, казва Говедаров.
Кметът е уникат по редица причини. Целият му трудов стаж е изцяло в системата на управата в община Смолян. „От 25 януари 1975 г. съм започнал като секретар на община Търън. В периода 1979 г. -1981 г. бях кмет на село Селище. През 1981 г.-1985 г. бях началник на орготдела в община Смолян. След това станах кмет на Търън. На длъжност “кмет” съм с непрекъснат трудов стаж досега“, казва доайенът.
Говедаров е и сред най-именитите ловджии в региона и дълги години шеф на една от най-големите ловни дружинки в Родопите. Има двама синове, и те ловджии. Известен е също и с чувството си за хумор и нестандартни решения. През годините беше въвел „седнал полицай“ и такса „гробище“.
Мъж от временната заетост седеше на стол със светлоотразителна жилетка и палка в ръка на главния път Смолян-Мадан, който преминава през селото. Така стряскаше шофьорите и те спазваха ограничението за населено място. Такса „гробище“ пък въведе заради това, че масово хората не бяха поддържали гробовете на починалите си близки. Говедаров пусна обява, в която даде срок на местните да приведат в приличен вид гробовете на близките си. Ако не го направят, той ги призова да платят по 2 лв. за косене на гробището.
Говедаров бе и атракция дълго време с разветия трикольор на ладата си. Прословут е с веселия си нрав. Носи и на майтап, а заради дългото му кметуване от години върви като виц в региона лафът: Докога ще бъде кмет Говедаров – докато съществува Търън.
Селото е само на 10 км от областния град. Има училище, при това с постоянни награди през годините за учители и ученици за техните успехи.
„Започнах като кмет, когато закриха малките общини и ги обединиха в голяма с указ на ЦК на БКП. Винаги съм бил избираем кмет, а не назначен. През годините на избори съм имал от двама до петима конкуренти, но винаги са ме избирали на първи тур с над 70-80%“, казва Говедаров. Според него хората го избират, защото защитава техните интереси.
„Много пъти са ми казвали: “Абе този човек говори лошо за тебе, защо му вършиш работа?”. И съм отговарял: “Аз съм кмет не само на тези, които са гласували за мен, а на всички”. Безспорно, че един кмет не може да угоди на цялото население. Ала това, което остава зад мене, това ме удовлетворява“, казва Говедаров.
Кметът е стълб в центъра на селото – всеки се чеше в него, смее се Говедаров. Заявява, че след този мандат вече няма да се кандидатира, а ще подготви млад човек, който да поеме работата. Апелът му към управляващите е да подпомагат повече младите семейства, за да се раждат повече деца. „Трябва да имат работа в родните места, за да не се обезлюдяват цели райони“, казва Говедаров.
В ерата на интернет кметът получава редовно признание от съселяни, което иначе рядко може да се види за управник. Хвалят го, че винаги е загрижен за хората. Сега Говедаров се моли най-вече да свърши пандемията, за да види повече радост в очите им.
Ти си ме оженил, ти ще ме разведеш!
През годините кметът има много култови случки с хора от селото. Често се е случвало да го будят в 2-3 часа през нощта. „Някой се напил повечко, жена му се обажда, успокоявам я и виждам, че няма нужда от полиция. Стотици младоженци съм бракосъчетал. Преди години сключих граждански брак. И след няколко години мъжът идва и вика: „Водя ти жената, че ходи по чужди мъже и искам да ме разведеш!“.
Казвам му – не мога, разводите ги дава съдът. Той обаче – няма, който ме е женил, той ще ни разведе. Казвам на жената: Женил съм те, закълни се, че няма да ме лъжеш. Вярно ли, че ходиш с други мъже? – Не, как ще ходя, имам деца. Видиш ли, обръщам се към мъжа <210>, тебе може да те лъже, но мене не! Той ми повярва и досега си живеят добре“, разказва с усмивка Говедаров.
Ловна хижа в буре
Ловната хижа „Бурето“ над Търън е едно от най-уникалните места в Родопите. Базата е изградена първоначално от огромна каца за зеле. Говедаров е собственик на земята в местността Хармана на 1100 метра надморска височина, където се намира култовата ловна хижа. Наследил я от дядо си Брахим Текьов, който от 1929 до 1935 г. е управлявал многолюдното село Търън.
Хижата, станала известна като „Бурето“, се появила случайно преди около 50 г. Тогава в района на селото имало изоставени 15 дървени каци на бившия „Булгарплод“, в които слагали туршии. Тъй като в онзи период на мода излезли бурканите и каците постепенно започнали да отпадат, ловците поискали една от тях, за да си направят място за отдих, където да се събират след лов. Сглобили я обратно дъска по дъска навръх баира.
В центъра поставили маса, а около дъното на бъчвата наковали пейки за сядане. В нея се влиза през изрязан отвор за врата. От „Бурето“ се открива спираща дъха гледка към целия район от птичи поглед.
Приятно ми е, казвам се Краваров
Заради фамилията си пък веднъж влязъл в доста конфузна ситуация. През 1982 г., когато се обзавеждал Окръжният комитет на партията, го пратили в Банско. Краваров, който после е и кмет на Банско, тогава бил главен инженер на предприятието за столове. А кметът на Община Смолян, Дора Василева, го пратила да поръча столове.
„Наложи се да се срещна с главния инженер. Излезe и подава ръка – инженер Краваров, аз викам: Говедаров. Той се сепна, вика: Ти ми се подиграваш. Дадох му паспорта си да види, че не го лъжа и си уйдисахме“, смее се търънският кмет.
Източник: Марица
