Проф. Мария Пиргова: Трактора криеше много компромати, мутрите не са си отивали
Ако сегашните парламентарни партии поискат импийчмънт на президента, това ще е техният край. Вече е напълно ясно, че Румен Радев ще създаде свой политически проект след края на мандата. Парламентът продължава да се занимава с неща като Украйна, които не са в дневния ред на нацията.
Това каза в интервю за „Марица“ политологът проф. Мария Пиргова.
– Само популистка дъвка ли са призивите за смяна на националния празник, която президентът обяви за недопустимо прекрачване на червена линия?
– Не мисля, че партиите ще рискуват да тръгнат на такъв голям конфликт. Те просто използват темата като дъвка, защото няма какво друго да предложат за дъвчене. И са в ступор – бюджетът е ограничен, чужди инвестиции няма, спрени са проекти, нищо не се строи, закриват се болници, няма лекари. Вървим надолу, а партиите нямат решения.
– Проф. Пиргова, защо президентът е толкова остър и настъпателен в речта си на Шипка? Кое го вбеси толкова силно?
– Реакцията на президента е нормална за това, което се случва. По конституция държавният глава представлява единството на българите, защото е избран с гласовете на над 50% от избирателите. И е нормално да изказва периодично политическата си позиция и да предпазва страната от крайности в политиката. А към такива крайности тръгнаха ГЕРБ и ПП, като направиха нестабилна, неубедителна коалиция.
Гражданите са наясно, че тая коалиция означава продължаване на ограбването на страната, като партньорите си разпределят сфери на влияние, най-вече в икономиката. Самият парламент се занимава с неща, които не са в дневния ред на нацията, като Украйна, формулировка на понятия като „интимна връзка“ и т.н. Това не са неща, които засягат положението на българина, не решават жизненоважни въпроси като инфлация, медицина, образование. Такава обстановка не може да не безпокои хората. А изразител на тяхното мнение е президентът.
И понятието „властова булимия“ не е преувеличено. След като партиите създават коалиция, която е неспособна да свърши никаква работа, след като партиите служат само на чужди интереси и се стремят присъствието им в парламента да се запази независимо от всичко, президентът има право да изрази позиция. Той не е съгласен с това, което правят партиите. Голяма част от хората също не са съгласни с това.
Тръгнаха да правят конституционни промени, една от които е да сменят националния празник. Откъде накъде? С каква легитимност разполагат партиите, за да сменят националния празник, да събарят паметници?!
Водят едностранчива политика, която вреди на България. А президентът не е нито русофил, нито американофил, а българофил. И позицията му е много навременна, защото хората трябва да знаят в какво състояние е политическата ни класа.
– Ще предизвикат ли острите думи на президента ответна реакция от страна на политиците, като искане на импийчмънт например?
– Каквото и да предизвикат думите на президента, реакцията на партиите в случая е губеща. Дори да поискат импийчмънт на президента, дори да го постигнат, просто ще направят по-силна политическа фигура от държавния глава. Могат да му ограничат правомощията с конституционни промени, да му вземат останалите при него служби. Но това не е съществено.
Президентът вече е сериозна фигура, която ще бъде срещу тяхната политика. И да му вземат службите, нищо не могат да постигнат. Просто партиите нямат положителна програма, не знаят как да решат проблемите на България. Стигнали са до идеята за смяна на националния празник, защото няма какво друго да предложат на хората. Партиите трябва да се стегнат и да предложат политика по националните приоритети на България – медицинско обслужване, покупателна способност, справяне с демографската криза, с високата смъртност.
– Т.е. според вас е логично президентът, който се конфронтира рязко с повечето партии в парламента, да е политикът с най-висок рейтинг в страната?
– Да, и смятам, че на фона на тази политика на партиите доверието в него няма да намалява. Напротив – ще укрепва, ако партиите не успеят да покажат мъдра икономическа политика, сила, воля за истински реформи в съдебната власт. И там нищо не направиха – прословутите реформи са пълен провал за партиите. Така че битката е очертана, ще се води, и е най-нормална. Във всички държави се водят подобни битки. Нашите политици нямат основание да пищят, че им е нарушен комфортът. Във всяка държава има противоположни политически сили, това е съдържанието на демокрацията.
Нашите либерали трябва да престанат да пищят, че в България имало русофили, имало хора, които не искат да се събарят съветски паметници. Да, във всяка държава има хора с подобни нагласи – има ги в Германия, в Нидерландия, а в Австрия дори бяха управляващи.
Това не са антиевропейски партии, а са в рамките на европейския модел.
– Ако президентът създаде свой политически проект, какви шансове би имал той?
– Мисля, че президентът е решил да създава свой проект след края на втория си мандат. Ще видим каква ще е партията му. Надявам се да е центристка, действително обединяваща. Засега президентът върви много надясно, а в дясното пространство е твърде пренаселено. Страната ни е бедна и са нужни леви решения. Засега обаче не виждам президентът да има хора, с които да направи подобен проект. Може би разчита и на местните избори.
Досегашните опити на бивши президенти да направят партии са неуспешни, но условията са различни. Не мога отсега да кажа, че евентуална партия на Румен Радев ще е успешна. Засега не виждам около него сериозен екип, който може да има стойностни програмни идеи. В това отношение и около президента е празно, липсва положителна програма. Засега битката върви около освобождаването и назначаването на главния секретар на МВР, което е дребнотемие – и от страна на президента, и на партиите.
– Кой ще спечели войната между президента и партиите?
– Бих искала да спечели линията на президента, но не знам дали той ще има сили за това. Едно е да обвиняваш, съвсем друго е да направиш нещо положително. Трудно е да градиш при толкова разсипия, каквато е у нас.
– До каква степен убийството на Алексей Петров се използва за трупане на политически дивиденти?
– Това е политическо убийство, което, естествено, се използва за всякакви дивиденти. Фигурата на Алексей Петров е многостранна, нееднозначна, противоречива, типична за прехода. Това е фигура, която се е опитала да прави нещо за българския бизнес, както и други наши т.нар. мутри, мафиоти. Когато говорим за мутри, трябва да сме по-внимателни, защото всъщност старата върхушка направи от мутрите бизнесмени. Това е българският бизнес и когато той се унищожава по такъв начин, това е страшно.
– На луфтовете във властта ли се дължи убийството?
– Разбира се, тези луфтове се използват от фигурите от подземния свят, които се бият за ново преразпределение на позиции, някои пък – за запазване на старите. Виждаме и.д. главен прокурор Сарафов, който е копие на Гешев. Никаква промяна няма. Върви разчистване на сметки и при толкова слабо МВР това разчистване няма да спре. Докато има нестабилна власт, докато държавата е объркана, хаосът ще продължи. Той се възпроизвежда от хора, които искат да разчистват сметки. Те се чувстват най-добре в мътна вода, когато мутренските методи са на власт.
– Връщат ли се мутренските времена?
– Какво връщане, ние сме непрекъснато в мутренски времена. Да не би при управлението на Борисов да беше стабилно, е сега се връщали мутренските времена?! Какво стабилно имаше при Борисов – стабилна беднотия, стабилно потъване, стабилно крадене!
– Трябва ли президентът да свика КСНС след убийството?
– Мисля, че не, и президентът даде много добър отговор на въпроса защо не. С кого да си говори и да вземе решения по случая - с ген. Атанасов, с Кирил Петков или с Корнелия Нинова?! Това означава и президентът да се излага заедно с политиците.
– Чии интереси е засегнал Петров, за да се стигне до фаталния му край?
– Мисля, че е засегнал интереси по всички посоки. Той е многостранна фигура, с влияние и в бизнеса, напоследък излезе много напред с изявления по политически въпроси. Вероятно амбициите му бяха пресечени от други играчи навреме, защото той щеше да тръгне още по-сериозно в политиката. Не знам каква точно роля би играл, но възможностите му никак не са били малки - и в икономиката, и в политиката. Би могъл да овладее още бизнеси и постове в политиката. А това, че би могъл да извади мръсни неща за много хора – ние си ги знаем. Повече от мръсотията, която знаем, няма накъде.
– Колко ще издържи сглобката ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?
– Тя е много нестабилна, напът е да се разпадне. Давам на сглобката време поне до местните избори. Но може след това и да се стабилизират - зависи какво ще вземат, дали ще си спазят обещанията ГЕРБ да даде на ПП София, а ПП на ГЕРБ – Пловдив. Ако споразуменията бъдат изпълнени, могат да тръгнат и към промяна на конституцията. И да ни заведат до по-голяма бедност, към повече крадене.
Ведрото в тази каша е, че народът ни показва характер. На невероятния събор в Жеравна край огромен огън играха хоро хиляди българи в народни носии. Мисля, че народът ни взема нещата в свои ръце, макар с много спънки. Но българският дух няма да се остави да бъде победен – показват го съборите на Рожен и Жеравна, показва го и речта на президента на Шипка.
Проф. Мария Пиргова е завършила Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“. Дългогодишен преподавател в Софийския университет. Била е парламентарен секретар на Министерския съвет и зам.-председател на партия ЛИДЕР. Автор на книги и научни публикации.
