Проф. Гюровски оперира дори на 95 г. Издъхна, щом научи, че синът му е клошар
Бил малък, когато майка му предрекла, че ще е лекар
На 95-годишна възраст почина едно от светилата в хирургията – проф. Александър Гюровски. Издъхнал на 11 февруари в болницата в Павликени, където до последния си миг практикувал. Въпреки преклонната си възраст той все още имал прецизно точна ръка и бил предпочитан кадър при интервенциите.
„Преди 3 седмици заедно оперирахме една херния – споделя пред „168 часа“ д-р Иван Манчев, ученик на проф. Гюровски. – След това мина още една седмица, в която той идваше да ни проверя в манипулационната, и тогава се влоши здравословно.“
По думите му преди около 12 дни професорът е постъпил в болницата, където искал да прекара последните си мигове.
„Когато го изпратих от София в лечебното заведение в Павликени,
той знаеше, че му е дошло времето
– споделя пред „168 часа“ снаха му. – Казваше, че вече е тръгнал по пътя нагоре.“
По думите й в тези дни той дори не е позволявал на приятелите си да го посетят, за да го запомнят в добра форма.
Според повечето близки на хирурга той починал заради здравословен проблем, който го измъчвал през последните години.
„Той трудно преглъщаше храна и беше склонен към задавяне – споделя пред „168 часа“ д-р Йосифов, колега на проф. Гюровски. – Оттам поспря да се храни и отслабна. Лошото е, че няколко лекари не успяха да му поставят диагноза. Едните го отдаваха на възпалитен процес, други на израстък, който му пречи да преглъща, а трети на проблем с ларинкса.“
Според д-р Иван Манчев обаче, това не е цялата истина. Причината за смъртта на проф. Гюровски била съвсем различна.
„Преди няколко седмици му се обадиха от София и му съобщиха, че любимият му по-малък син – ерген и алкохолик, е станал клошар – обясни д-р Манчев. – Този факт го съсипа.
Той спря да се храни и това доведе до фаталния край
Иначе дотогава беше добре здравословно и проблемът с преглъщането не му пречеше толкова. Можеше да живее и още.“
Всъщност подобни проблеми в живота на проф. Гюровски не са отсега.
През 2016 г. на 92-годишна възраст умира съпругата му и той го преживява изключителнно тежко. Жена му била болна от алцхаймер. Семейството имало двама синове. Единият починал преди 6-7 години.
„Лекарското в него отказваше да приеме нейната диагноза – споделя пред „168 часа“ съпругата на починалия му син. – Беше му неприятно, че тя е изпаднала в такова състояние, което той не може да си го обясни. Тя лежа 11 месеца неподвижна,
а той всяка нощ беше до нея. Не я изостави
Между тях имаше особена спойка. Бяха близо 70 години заедно.“
Изглежда, за да забрави тежките изпитания в личния си живот, Гюровски посвещавал цялото си време на любимата си професия.
Интересното в случая е, че съдбата му на лекар хирург е начертана още в ранното му детство от изключителната му майка, както я нарича той.
„Когато бил около 12-годишен, тя преживяла медицинска намеса и била известно време в болница – разказва снаха му. – Той не знаел за какво е ставало дума, но когато се е върнала, тя му казала:
„Сине, хирург ще станеш“
Така определя съдбата му.“
По думите й точно така става, защото проф. Гюровски буквално живеел в болницата.
„На първо място той беше лекар – споделя снаха му. – За повечето хора най-важно е семейството, но за него то стоеше на втора позиция.“
Вероятно затова благодарните му пациенти са хиляди. Той бил най-добрият специалист по коремна хирургия в региона.
„Това, което най-добре му се отдаваше, бе операцията на язва на дванайсетопръстника – споделя д-р Йосифов. – Въведе напълно нов метод – органосъхраняващ. Прилагаше т.нар. селективна проксимална ваготомия по много специфичен начин. В района около Велико Търново никой друг не може да прави точно тази операция, а в България са малко лекарите, които я умеят по този начин и със завиден успех.“
По думите му, когато проф. Гюровски не бил на работа, а те имали тежък случай,
той веднага идвал на помощ, колкото и късно през нощта да му се обадят
„Ако не беше тук, а в София например, хващаше влака и идваше“, спомня си д-р Йосифов.
За хилядите успехи на легендарния хирург споделя и неговият ученик д-р Манчев.
„Винаги ме караше да ходя с него в Плевен, за да му асистирам – спомня си лекарят. – Там той имаше един пациент, страдащ от рядък синдром, който причиняваше постоянни язви в корема. Професорът го оперира 6 или 7 пъти.
Не се отказа да се бори за живота му и го спаси
Човекът все още е жив. Видях го наскоро.“
Д-р Манчев не крие обаче, че наред с хилядите спасени животи имало и провали в работата им.
„Няма да забравя едно мое нощно дежурство. Докараха по спешност един наш възрастен колега, около 80-годишен – спомня си специалистът. – Беше с остро коремно заболяване. Тогава все още нямаше съвременна апаратура. Всичко се правеше по клинични белези. Проф. Гюровски веднага го вкара за операция, но човекът умря на масата. Нямате си и бегла представа колко тежко го изживя.“
По думите му легендарният хирург изживявал всички подобни случаи изключително трудно, дори и когато става дума за хора, които не познава.
„Бях още млад хирург, отново дежурен и пристигна линейка с пострадали при катастрофа. Пациентът в най-тежкото състояние беше една доста едра ромка – спомня си лекарят. –
Знаех, че ми трябва помощ и потърсих проф. Гюровски
В същия момент обаче ни извикаха на събрание, на което ако не присъстваш, те наказват.
Когато се върнахме за интервенцията, пострадалата беше починала. И този случай професорът много тежко преживя. Не можа да се примири,
че сме изпуснали болен заради някакво събрание.“
По думите му, въпреки тези провали, светилото в хирургията изградил едно цяло ново поколение опитни специалисти.
„Преди да отиде да работи във Велико Търново и след това в Павликени, професорът практикувал в американска болница в Етиопия – разказва д-р Манчев.
– Това му помогна да въведе непознати за страната иновативни методи. Беше много добър анатом и това беше допълнителен плюс за него.“
Според него проф. Гюровски много искал да работи отново в София както в началото на кариерата си.
„Той беше ценен кадър и в столицата го познаваха отлично – разказва д-р Манчев. – Проблемът беше, че много му завиждаха. Соцрежимът направи така, че да не му позволят да се върне в София.“
Въпреки това зам.-министърът на здравеопознаването по това време д-р Радева
му помага да започне работа като началник на хирургията във Велико Търново
Именно там той започва да прилага иновативните си методи и заради успехите си получава множество отличия.
Димитровската награда му е връчена лично от Тодор Живков.
На тържеството двамата се усамотяват на една маса и хората около тях виждат как професорът започва да рисува нещо на салфетка.
Бившият Първи видимо е възхитен и хвали лекаря за умението му
След това започват да обсъждат изследванията на Гюровски и постиженията му в медицината.
Тях описва в една биографична книга и дори започва втора, но така и не успява да я довърши.
Другата награда, която докторът ценял, била „Моллови дни“ – почетна грамота с плакет с лика на д-р Моллов. Гюровски я получава за особени заслуги в медицината.
Какви другинагради е получил проф. Гюровски за заслугите си в медицината, четете в хартиеното издание на „168 часа“.
