Проф. Аргирова: Омикрон се кара много по-леко от Делта
Всички заразени с Омикрон до момента са го карали леко и не са стигнали до болница.
Новият щам Омикрон, се разпространява три пъти по-бързо, отколкото, да кажем, Делта варианта.
Колегите от Южна Африка вече са направили графика, която много ясно го показва.
Това означава, че вирусът ще може да заразява много повече хора за кратко време, което ще доведе до бързото му разпространение. Второ, що се отнася до заразност, тези две характеристики често вървят ръка за ръка и може да се каже, че Омикрон е не по-малко от три пъти по-заразен.
Това коментира проф. Радка Аргирова.
Засега не може да се каже, че е по-опасен по отношение на симптомите и начина на боледуване. Колежката, която наблюдава в Южна Африка пандемията, съобщава, че всички болни в южноафриканската провинция, в която този нов вариант е разпространен, боледуват съвсем леко и общо взето не ги приемат в болница.
Така че, към днешна дата имаме сведения, че протича леко тази инфекция. Все още не може да се каже обаче дали това е така и за възрастните хора и хората с придружаващи заболявания. Очакваме сведения по този въпрос, посочи тя, цитирана от морето.нет.
Иначе, това е поредният вариант, за който до момента знаем, че има твърде много мутации. Според някои източници са над 50, според други – 52, а някъде се говори и за 55. Голяма част от мутациите обаче са познати от Делта и Алфа вариантите и не са нови за нас. Има, разбира се, и нови такива. Много от тях са локализирани в т. нар. S-протеин, т. е. засегнат отново е S-генът. Това е белтък – гликопротеин, който осъществява рецепторната функция между вируса и клетката чрез ACЕ2 рецептора на клетката. Тъй като така започва цикълът на репликацията, точно по този начин се осъществява инфекцията. Ето защо, точно тези мутации много ни интересуват.
По думите ѝ, цялата изменчивост на вируса на практика се подпомага от хората, които не са ваксинирани, т. е. нямат никакви антитела срещу него и така му позволяват да се развие.
Според проф. Аргирова, когато човек се зарази по естествен начин, целият вирус влиза в неговия организъм. Вирусът има 29 белтъка и всички тях имунната система ги разпознава като чужди. Тя се старае да произведе антитела срещу тях, въпреки че не винаги срещу всички успява да направи това. Когато обаче се ваксинираме, ние инжектираме един или два точно определени белтъка – имуногени, срещу които искаме да се образуват антитела. Тези белтъци са специално подбрани, защото са ключови за репликацията на вируса. В случая те отговарят за навлизането на вируса в чувствителната клетка. Ето защо, ваксинацията е много важна за нас, за да може образуваните антитела да спрат евентуалното заразяване със следващ вирус.
