Пловдивските Ромео и Жулиета честват 69 години брак / СНИМКИ
Обикновена любов ли е, та да я опишеш в стихове и проза! Пловдивчаните Петър и Радка Чалъкови днес отбелязват 69 години брак и по 88 години живот.
Историята им прилича на тази на Ромео и Жулиета. Родителите на Радка дълго време не харесват Петър и заплашват, че ще я оженят насила за друг.
Друго постижение на Петър е, че още работи на трудов договор – вече 63 години. Грижи се като социален асистент за своята любима.
.jpg)
След хиляди перипетии и пречки, поставени от родителите на Радка, Петър сключил граждански брак на 19 септември 1952 година, а сватбата направили по Нова година.
Ето какво разказа за „Марица“ бай Петър:
„Все още работя на трудов договор – вече имам 63 години трудов стаж, като 50 години съм бил с един и същи човек – инж. Любомир Пейчев. За толкова време не си казахме крива дума. Имаме рационализация и авторско свидетелство за изобретението – „Метод за определяне границите на йонизационното пространство на електрическите и комутационни апарати”, от 1973 година.
.jpg)
Авторското свидетелство за рационализацията на бай Петър
Женитба ми беше придружена от доста перипетии. Току-що завърших гимназия, нямаме жилище, живеем под наем в малка квартира, предстои следване или казарма, а родителите й напират да я омъжват!
Бях проучил условията, които предлага ТП Институт в София. Признават военната служба, дават безплатно обучение и пълна издръжка при казармен режим, но трябва да си неженен. Въпреки това кандидатствах и ме приеха.
Междувременно вървят договорки за годеж. При уговорената среща с родителите на Радка се получиха недоразумения и разправии. Казаха: Или женитба, или я даваме на друг без нейно съгласие!
На пияни глави нейни близки поставят една шапка като символ на кандидата, който бил войник. Уж интелигентни хора – сестра й и зет й са завършили френския колеж, също се обявиха против нас! Срещата завърши без годеж.
.jpg)
Тази награда от турнир по пинг-понг Петър Чалъков получава през 1947 година.
Затвориха Радка на село и не й разрешаваха да се срещаме. Но ние трябваше да предприемем някакви действия против волята на родителите й. Моите ме подкрепиха. Един ден през юли отидохме на село – сестра ми я изведе от тях, и дойдохме в Пловдив. Радка живя при мои близки.
Но между родовете отношенията се обостриха. Проблемите не намаляваха, но решихме преди да замина да уча в София да подпишем граждански брак. Подписахме на 19 септември 1952, а аз трябваше да се явя в института на 23 септември.
Докато ме няма, при свършен факт, фамилиите се сдобриха и уговориха сватба. През новогодишната отпуска направихме венчавка.
Имаме две дъщери, двама внуци, една внучка и четирима правнуци”.
Снимки от Наташа Манева
Източник: Марица
