На 28 години останах вдовица с три деца на ръце
Останах вдовица на 28 години. Добре, че близките на мъжа ми не ме оставиха, помагат ми във всичко.
Винаги са се държали с мен като с дъщеря и ако бях си тръгнала, нямаше да преживеят раздялата с внуците си. Не можех да ги нараня отново.
Честно казано, аз наистина не обичах съпруга си. Мислех си, че след сватбата ще станем истинско семейство, ще си родим деца и тогава ще се появи това искрено чувство. Но той ходеше постоянно на купони и ми изневеряваше.
Но не съжалявам, че се ожених, защото имам трима сина. Всичките ми приятелки казваха, че това е унижение, че той открито ме предава и аз страдам. Но не ме чуваха, когато им казвах, че изобщо не го ревнувам. За мен са важни децата и всичко ме устройва. Това е неговият живот, да отговаря за своите грешки. Колкото и грозно да звучи, след смъртта му ми стана по-леко. Той претърпя инцидент с една от любовниците си.
Жалко, че децата загубиха баща си. Гледам ги и сърцето ми кърви. Работя в магазин за мобилни телефони и като маникюристка през уикендите. Не мога да кажа, че ми е трудно, защото семейството му ми помага много. Опитваме се да направим всичко, за да бъдат децата щастливи. Мъжът ми ми остави огромен апартамент, два парцела за строеж на къщи и кола.
Преди около два месеца срещнах един мъж. Дойде в магазина да си купи телефон. Започна да идва често и един ден ми призна, че е влюбен. Веднага му обясних, че не може да очаква много. Цялото ми време и мисли са заети само от децата и че трябва да мисля за тяхното бъдеще. Оказа се, че е вдовец и има син. Честно казано, той е много хубав, висок с атлетично телосложение.
Последният път му обясних, че не искам клюки по мой адрес. Ще кажат, че погребах мъжа си и веднага си уреждам живота.
Всички мои колеги знаеха за този мъж. Когато идваше в магазина, никога не съм била сама. Страхувах се, че близките на съпруга ми ще разберат за това и реших да им кажа сама. Майка му ме изслуша и реагира спокойно, което не очаквах от нея. Тя каза, че съм твърде млада и ако обичам този човек, те няма да имат нищо против. Но децата да останат при тях, за да не ги отглежда друг мъж. Казах й, че съм против това и им споделям всичко, за да не го разберат от други хора.
Близките ми приятели също ме убеждават поне да се опитам да бъда щастлива. В крайна сметка той е готов да приеме децата ми. Но ме е страх да се влюбя и да се разочаровам после, страх ме е от клюки и излишни разговори. Изправена съм пред избор – съпруг или децата ми? Разбира се, че ще избера децата. Не мога да им причиня това и въобще струва ли си жертвата?
Останах вдовица, но децата са моето щастие.
