Надежда Йорданова готви революция в специалност „Право“
Правосъдната министърка Надежда Йорданова внася проект за изцяло нова Наредба за единните държавни изисквания за висше образование в специалност „Право“, сочена от действащи юристи за революционна – с различен хорариум в отделните дисциплини, реформа на самото преподаване, промяна в изпитните модели за бъдещите юристи, както и придобиване на нови знания.
„Действащата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ е от 1996 г. След това България се присъедини към Европейския съюз, правната система се усложни, много се промени обществено-икономическият живот. Промениха се и обществените потребности за това в какво трябва да бъдат обучавани младите юристи, какви знания и умения трябва да придобият. Всички тези обстоятелства показаха, че с изменения в един или друг хорариум или предмет в програмата няма да може да се отговори на тези потребности и наложи изработването на изцяло нов нормативен акт.
Затова до няколко дни Министерство на правосъдието на Република България ще публикува за обществено обсъждане проект за изцяло нова Наредба“, съобщи Йорданова пред специализираната медия „Лекс.бг“.
На първо място, осъвременяваме набора от дисциплини, които ще изучават юристите. Засилваме обучението по Право на ЕС, освен като отделна дисциплина, регламентираме, че то трябва да се изучава и в рамките на всички останали дисциплини. Въвеждаме като задължителна дисциплина Защита правата на човека. България, за съжаление, е на челните места на държавите, които не изпълняват повече от 5-10 години решения на Европейския съд по правата на човека, уточнява министърът.
По думите й обаче по-големият проблем, с който се сблъсква ежедневно, е, че когато се говори за фундаментални човешки права, за фундаментални принципи, среща неразбиращи погледи. „Не само на граждани, а и на юристи. Този дефицит не може да се преодолее само със специализирани курсове за работещите юристи. Става въпрос за ценности и те трябва да бъдат възпитавани“, казва още тя.
Третата голяма промяна е, че се предвижда, единен държавен изпит. Юридическата професия пряко засяга тъканта на обществения живот, съдбите на хората и затова юристите трябва да завършват при еднакъв стандарт, убедена е Йорданова.
„Хората, които упражняват юридическата професия, е много важно да имат две базисни умения. Първото е добре да владеят езика – говоримо и писмено, да имат висока езикова култура. А второто – да имат логическа мисъл. Голяма част от практикуването на юридическата професия изисква способност да мислиш логически, да анализираш и да обобщаваш информацията, да вървиш от конкретното към абстрактното и обратното“, анализира още тя.
Един от основните проблеми, който се поставя от студентите и от бизнеса е, че младите юристи завършват без способности да напишат договор, молба, да не говорим за искова молба. Това е един от начините да решим този проблем – като посочим, че освен теоретичните знания, обучението по „Право“ трябва да дава и конкретни практически умения, добавя Йорданова.
Тя настоява за придобиване наясни практически умения като решаване на казуси; извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи; академично писане, включително подготовка и писане на есе, академични статия, дипломна работа и коментар на съдебна практика; участие в дебати, реторика и съдебна реторика; подготовка и провеждане на преговори по юридически казус; подготовка на проекти на юридически документи, включително на договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, подготовка на пледоарии, съдебни актове и други процесуални документи; професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа институционална помощ и съдействие; юридическа професионална етика. Подобни са практиките в университетите в Западна Европа, под формата на „клиники“, провеждани още в първите курсове на висшето образование по специалността.
У нас от няколко години в „Право“ се влиза само с резултатите на зрелостниците от матурите.
