Мария Грубешлиева-Муки: Мама ме пита дали да вземе Нейчо Попов или Лео Конфорти
Мария Грубешлиева-Муки е дъщеря на кралицата на българската сатира Стоянка Мутафова. Баща й е Леонид Грубешлиев, но тя е отгледана от актьора Нейчо Попов, който, ако беше жив, на 13 юли щеше да навърши 97 години. На вчерашната дата Мария Грубешлиева си припомни пред „България днес“ за голямата любов между майка си и незабравимия актьор Нейчо Попов, когото тя смята за свой баща. Двете го губят на 20 март 1974 година, едва на 49 години.
Мария, да започнем отзад напред – ти имаш силна интуиция, помниш ли последните дни на Нейчо Попов?
Денят, когато почина чичо Нейчо, аз бях много притеснена. Сякаш усещах, че ще се случи нещо. Бях във ВИТИЗ на лекции, после целият клас искаше да ме изпрати до нас. Странно ми беше, явно са знаели, но не ми казаха. Вървяхме в пълно мълчание и като отворих вратата, Стоянка ми се хвърли на врата: „Майче, майче“, и ридаеше. Оттук нататък се вкопчихме една в друга и така толкова години наред. И двете му останахме верни цял живот. И двете вярвахме, че той отнякъде ни пази. Аз дори му се молих като на светец, когато имах трудни моменти, и знаеш ли – той сякаш ми помагаше, разплитаха се нещата, оправяха се. Нейчо ме отгледа като собствено дете, положи невероятни усилия и до последния си дъх се грижи за нас с мама. След смъртта му Стояна каза, че слага кръст на сърцето си и няма да погледне друг мъж. Тя се закле. Така и стана. В нашата къща оттогава няма мъж. Освен актьор Нейчо Попов бе режисьор и се очакваше да се развие като такъв. Той постави „Големанов“, „Женитба“, „Сватба за цяла Европа“. Може би най-добрата му постановка, която му взе и живота и за която посмъртно получи награда, бе „Римска баня“ от Станислав Стратиев.
Как се случи всичко?
Премиерата на постановката мина чудесно и се прие, дойде Тодор Живков. Преди тази постановка Нейчо вече имаше два инфаркта. И въпреки всичко не се жалеше, пушеше непрекъснато, не сваляше цигарата от уста. Затова може би и третият инфаркт се оказа фатален за него. А беше само на 49 години. Случи се в Бургас, където отиде да поставя пиесата „Бернарда Алба“. Мисля, че беше грешка, дето толкова бързо замина за Бургас. Той каза: „Там ще почина“. Така се случи… Странно е и друго – последните му думи към Катето, която се грижеше за стаята му, бяха: „Кажи на Стоянка и Муки, че ги обичам“. Последните думи на майка ми също бяха такива: „Муки, мама, обичам те“.
Била си дете, когато майка ти се залюбва с Нейчо?
Да, бях на шест години. Помня, че майка ми ме попита: „За кого да се омъжа, Муки? За чичо Лео Конфорти или за Нейчо Попов?“ И аз й казах: „За чичо Нейчо, защото, като порасна и аз ще се оженя за него“. А той хубавец беше. Оприличаваха го на Марчело Мастрояни и Жан Габен. Много ревнувах майка ми от него в началото, но Нейчо с много такт успя да ме спечели. Сигурна съм, че ако беше останал жив, моят път нямаше да е такъв, какъвто е сега. Нейчо нямаше да позволи и така да се отнесат с мен в театъра, щеше да ме вземе и в киното, беше успешен режисьор. След неговата кончина нямах никаква опора, защото и майка ми нямаше. Тя беше съсипана, едва успя да се вдигне на крака. И за кого първо да мисли – на мен ли да помага в театъра или на себе си, за да ни гледа. Но мама успя. И сега се замислих, след като загубих Стоянка, как нещата се повтарят – когато Нейчо почина, хората казваха: „А да я видим сега сама без Нейчо“, а за мен казваха: „А да я видим сега тази Муки без майка й“. Много е трудно човек да е сам! Загубата за мен е много тежка и все още е. Не съм преодоляла нищо. Когато човек е емоционално нестабилен, след нещастието, което ми се случи с кончината на Стоянка, много хора ми обърнаха гръб. Евгени Боянов бе до мен, той направи и плочата на кооперацията ни, с имената на Нейчо Попов, Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев. Това се случи именно преди година на 13 юли.
За тези 17 години, в които сте били заедно, имало ли е моменти, в които са се карали Стоянка и Нейчо?
Майка ми беше кибритлийка. Нейчо вечно беше дипломатичният. Като се скараме двете, ходеше ту при едната, ту при другата. Сдобри ни, после той лошият. Нейчо не се грижеше за себе си и сърцето го предаде. Но това беше голямата любов на майка ми, не първата, а последната. Тя много го обичаше, беше само на 52, когато го загуби, и оттогава не погледна друг. Накрая дори искаше, като си отиде, да я погребем до Нейчо. И той си я прибра точно на Никулден, на празника му. Кармична беше тяхната любов, както и нашата с майка ми – родени сме в кармична връзка с нея.
Какво си говорихте, преди той да си отиде, помниш ли?
Нейчо смяташе, че ще стана голяма актриса, защото имаше момент, когато снимаха тук италиански филм и ме бяха харесали да участвам. Но Стоянка не ме пусна, трябваше и в Италия да ходя, при това сама. Помня, че един ден Нейчо ми каза, като идваше да пуши в стаята ми, тъй като майка ми не му даваше след първия инфаркт. Казва: „Знам, че ще идваш на гроба ми, като почина, като станеш известна актриса“. Не станах известна, но пък вярно му ходих на гроба и всеки път му се молих като на светец, както сега правя с майка ми. Бях сигурна, че той ме защитава. Веднъж така си стоя, мисля си за нещо и поглеждам – пръстена ми го няма на ръката. А съм сигурна, че бях с него, като пристигнах там ,на гроба. Как ли не го търсих – няма. Започна да се стъмва и една жена ми извика: „Момиче, какво правиш, недей да оставаш тук по нощите“. Бях изгубила представа за времето. До ден днешен съм с усещането, че с този пръстен сякаш нещо платих, сякаш Нейчо го прибра. Като някакъв дар, като курбан беше този пръстен.
Как са се запознали Стоянка и Нейчо?
Срещнали са се служебно. Тя е била в Народния, а той студент във ВИТИЗ тогава. Играли в пиеса, той бил от масовката. Първоначално не му обръщала внимание. Той е с две години и половина по-малък от нея. По това време той е женен, а тя пред брак с Лео Конфорти. Трудна е била тази любов. Времената бяха такива, че викаха майка ми, дядото на Алекс Сърчаджиева, който беше шеф на театъра, тогава й заповяда да спре с любовта си. Но любовта им с Нейчо оцеля. Пребориха се за нея. Откупиха от жена му развода, като й приписаха апартамент. Много хора обаче ги „спъваха“, докато не разбраха, че се обичат и всичко е много силно. Това, което знам от майка ми, е, че тя е била бременна с дете от Нейчо, но той не е искал друго дете освен мен. Казвал: „Муки е моето дете!“. И тя го е махнала. Толкова го обичаше, че казваше, че ако не съм била аз, е щяла да се самоубие след смъртта на Нейчо. Празен й е бил светът без него. И аз я разбирам. Сега при мен е така след нея. Въпреки това трудно се вдигам, но го правя. Заради нея.
