Мадоната на Майстора – баба Тодорка, от „Момичето със слънчогледите“, вече е при него
На деветдесетгодишна възраст почина последният модел на Владимир Димитров-Майстора – баба Тодорка Каменова, от близкото до Кюстендил с. Шишковци.
Мадоната на Майстора, както е известна в страната ни, издъхнала след кратко боледуване. Тя е рисувана като модел от великия художник на петнадесетгодишна възраст в една от най-известните картини – „Момичето със слънчогледите“, пише struma.bg.
Баба Тодорка живее повече от 70 години в село Невестино, където е омъжена и създава семейство, преди 35 години останала вдовица, има две деца, внуци и правнуци. Дълги години е работила в местното ТКЗС. Баба Тодорка Каменова приживе бе като икона за Кюстендил и региона, допоследно бе на крака, в добро здраве за възстрастта си, отскоро започнала да използва бастун.
Известна бе с гостоприемството и емоционалните си разкази с ясни спомени от моминството си, любезна и разговорлива. Трите картини с баба Тодорка са изложени в галерията в Кюстендил.
„Докато бех у Шишковци, [Майстора] три пъти ме е рисувал. После дойдох тука. Край вече! Разделихме се и он умре после у София“ – така тя започва разказа си пред Truestory.bg.
Баба Тодорка е родена на 1 ноември 1926 г. в с. Шишковци като най-малкото от общо пет деца. Има двама братя и две сестри. С радост си спомня за дните, когато всички са били заедно и са живеели сравнително добър живот за онези времена. През 1949 г. тя се мести в Невестино, където се омъжва за пет години по-възрастен мъж. За съжаление съпругът ѝ си отива от този свят преди 34 години и оттогава тя живее сама. От време на време я навестяват синът и дъщеря ѝ, както и внуците ѝ.
„[Майстора] не ме оставяше“, спомня си баба Тодорка. „Като ме види да играем у хорото в Шишковци, он като връти се, връти се, връти се, сопреме ли да играеме, току дойде [и вика] Тоде, утре, че дойдем край тебе. Викам [му] па нали си ми изпотребал, че дойдеш при мене. И он вика, а бе, че направиме една рисунка. Викам слушай, гледай колко много момичета има, нарисувай ги них, стига мене си ме рисувал. Вика не, сакам те тебе, сакам те тебе и това си е. Ти ми харесваш, ти ми допадаш и край.“
Усилията на Майстора дават резултат. Въпреки че отначало се дърпа, баба Тодорка все пак му позволява да я рисува. Майстора взима материалите си, избира подходящо място, двамата сядат и той започва да запълва белия лист с нейния образ.
„За един час ми даваше два лева да ме рисува“, казва баба Тодорка. „Толкова ми даваше пари. Я му викам, малко даваш [смее се]. Ама тогава два лева беха много нещо. Като ойдеш с два лева, чантата пълна ще напълниш: и сиренце, и халва, и хляб и други работи. А сега два лева що е? Нищо! Една кутия бонбони не можеш да купиш с два лева. И они станаха два и осемдесет.“
„Щом иска Майстора да те рисува, нека те рисува“, казвали родителите ѝ. След като рисуването приключвало, баба Тодорка обикновено го канела на вечеря у дома. Семейството имало две крави и си произвеждали сами млечни продукти. Майка й посрещала Майстора с качамак с домашно масло и мътеница.
„Тоде, те това ми е душа и свет. Мътеница и с масло качамак“, разправял художникът и хапвал доволно в компанията на семейството.
С изключение на нейното семейство и на своите хазяи, Майстора отказвал да ходи на гости, продължава разказа си старицата. Отличавал се с добрите си обноски и завидна скромност.
