Лияна Панделиева: Убийството в Пловдив е част от продължителен процес на детска агресия
„Убийството на 37-годишния мъж от група деца е вероятно най-зловещото, чудовищно и страховито от всички, за които някога сме чували у нас“, това мнение изрази журналистката Лияна Панделива чрез пост в личния си фейсбук. Думите й са повод тежкото криминално престъпление, извършено от пет деца на Младежкия хълм в Пловдив. Панделиева е категорична, че „убийството е част от продължителен процес, а детска агресия е отново заснета с телефони и публикувана“.
„Онова, което каза съдията е смазващо: Жертвата е разбирала, че ще умре. Минута по минута, болка след болка, той е знаел, че никой няма да го спаси, а молбите му да бъде пощаден само увеличавали чудовищните мъчения.
Самите деца са били толкова смазващо невежи, че не разбирали, че ще причинят смърт – те се забавлявали и… снимали. Израснали с игри на телефона, изцяло лишени от родителска грижа, вдъхновени от всестранната безнаказаност в България; свидетели на постоянна агресия в своята среда, те просто се „забавлявали“.
Но тук още нещо е страшно важно:
ВСЕКИ ПРЕСТЪПНИК в България е медийна звезда.
Едно от най-потресаващите и чудовищни интервюта бе „ПРАВОТО на лична гледна точка“ на педофила и убиец на 7-годишната Кристин Илиева от село Сотиря, която след часове на издевателства, изнасилване и терор, разкъсана и потрошена, умира през 2019 г. Тогава нейният насилник Мартин Трифонов е на 21 години.
Мариета Николаева от БТВ взе интервю от изверга в затвора и при даденото право на „лична гледна точка“ Трифонов казва, че „съжалява“, но същевременно прехвърля вината върху собствените си родители и родителите на детето.
Бабата на убитото момиченце излезе в ефир с емоционално и остро изказване: „Плюя на законите на държавата. Държавата се грижи по-добре за убиеца, отколкото за близките“.
Тогава хиляди хора буквално полудяха: БТВ даде национална трибуна и глас на човек, извършил неописуемо садистично престъпление срещу дете и превърна личната трагедия на почерненото семейство в телевизионен „сензационен“ рейтинг. Беше дадена „другата гледна точка“ там, където няма и не може да има две гледни точки и за това говориха и психиатри, и психолози, а по БНР Диана Янкулова направи отделно предаване.
Сред садистичните убийства е това на 28-годишната Яна КРЪСТЕВА в Борисовата градина през 2011 г.
Тя беше открита полугола и пребита до смърт в храстите на Борисовата градина в София. Разследването доказа, че е била подложена на продължително душене, брутален побой и мъчения преди да издъхне.
За престъплението беше осъден Николай Русинов – Чеци. Случаят остана в историята с ужасяващия садизъм и безпомощността на жертвата в самия център на столицата.
През 2021 г. бе убита Евгения ЧОРБАНОВА. Младата майка Евгения изчезна мистериозно, а месец по-късно тялото ѝ беше намерено в куфар в хвостохранилище край Перник. Оказа се, че съпругът ѝ Орлин, с помощта на баща си, бивш служител на ДАНС, я удушил с кухненско фолио в семейното им жилище.
Мъченията тук са не само физически в последните минути на жертвата, но и психологически спрямо нейните близки, тъй като съпругът активно участваше в „издирването“ ѝ и даваше интервюта, знаейки какво е извършил.
В случая „Белнейски“ от 2006 г. сестрите Росица на 18 г. и Христина на 15 г. бяха намерени мъртви в местността „Грамадите“ край Брацигово. Телата им носеха следи от неописуемо насилие, тежки удари с тъп предмет, разкъсвания и системни мъчения. Единственият осъден за престъплението е Лазар Колев, макар и до днес да остават съмнения дали той е действал сам.
Ритуалното убийство на 19-годишната Елеонора ДИМИТРОВА в Куртово Конаре през 2017 г. носи още зверска ненавист: тя е намушкана в гърдите пред дома си от бившия си приятел Ивайло Петров. Преди фаталния удар момичето било преследвано, тормозено и подложено на системен психически и физически терор.
Чудовищното убийство на невинния сирак Георги за дълго време ще хвърли сянка и някак ще омаловажи още куп други детски и младежки престъпления само през настоящата година, но разкрива цялостен процес:
– Крадене на коли и катастрофи с тях;
– Безумно шофиране от млади водачи, довело до смъртта на невинни хора;
– Участие в трафик на дрога;
– Детска агресия, отново заснета с телефони и публикувана;
От другата страна са явните и нагли нарушения от обществено известни хора – най-често с пиянство зад волана; от страна на депутати, които с удоволствие демонстрират агресия насред Народното събрание, уж, защото са на страната на някаква правда.
Убийството е част от продължителен процес, който започва от пренебрежението на национално ниво към личностното развитие на децата и нивото на тяхното образование, минава през утвърдената практика всеки престъпник да получава свое запазено време в праймтайма и стигнем до много по-малките жестокости, които остават завинаги скрити, защото жертвите са все още живи.
