Да загубиш дете е една от най-жестоките трагедии, които могат да застигнат някой родител. Опустошението е пълно, мъката безкрайна, а пътят обратно към нормалния живот сякаш е прекъснат безвъзвратно. Но не във всички случаи, става ясно от следващия разказ.
Съпругът ми и аз имахме само едно дете. Синът ни Марин порасна красив и възпитан младеж, завърши с успех университета и започна работа в голяма компания. Дълго време момчето ни нямаше приятелка, а ние с баща му все се надявахме, че скоро ще се задоми. Преди две години изпратиха Марин в дългосрочна командировка в другия край на страната, разказва тъжната си история читателка на вестник „Лична драма“. Един ден той ни се обади и весело ни съобщи, че мечтата ни да имаме снаха е на път да се сбъдне. С вълнение се опитах да науча всички подробности около бъдещата си снаха. Синът ми сподели, че се казва Мая, много красива и възпитана, работела като сервитьорка, защото била сирак без образование.
Онемях. Не ми се вярваше, че Марин се е влюбил в момиче, което не е от нашето „тесто“. Цяла нощ не можах да мигна от притеснение. В крайна сметка реших, че заради щастието на момчето си, ще се опитам да преглътна недостатъците на бъдещата си снаха. И ето че настъпи време синът ми да се прибира. С мъжа ми нямахме търпение да посрещнем любимото си дете. Но вместо да го стиснем в обятията си, от полицията ни съобщиха, че Марин е загинал в автомобилна катастрофа. Искаше ми се аз да бях умряла. Със съпруга ми така и не успяхме да преодолеем шока от загубата. Ужасно да е загубиш дете. След смъртта на сина ни изпаднахме в страшна депресия.
Дните неусетно преминаваха в нощи, докато накрая се сляха съвсем. Превърнахме се в отшелници, напълно спряхме да общуваме с хора. И тогава се случи чудо. През една неделна утрин някой позвъни на вратата ни. Отворих и на прага си видях красиво момиче в напреднала бременност. Оказа се, че това е Мая, любимата на покойния ми син. Безмълвно двете се прегърнахме, а по бузите ни се стекоха сълзи. Оттогава тя живее с нас. С мъжа ми я приехме с отворени сърца и никога повече няма да я пуснем да си тръгне. Днес сме баба и дядо на прекрасно момче, което е копие на Марин. Мая ни обича и уважава не като свекъри, а като родители. Благодарение на нея, щастието се завърна в дома ни.
Лична Драма
