Как бившата на Емил Дечев опита да го изпържи и да му вземе детето
Ремонтиран за последно преди 3 години, Законът за защита от домашно насилие (ЗЗДН) е обект на брутални злоупотреби, а хиляди алчни мадами пържат прости татковци да плащат докато им се скъса гърбът. Понятието „родителско отчуждаване”, което традиционно се тълкува манипулативно, е в основата на родителските войни, които отново са на дневен ред покрай семейните драми на бившия министър Емил Дечев.
Преди броени дни бившият МВР шеф се сдоби с ограничителна заповед спрямо бившата си съпруга Мария Златарева и общото им дете – малката Марина.
Според бившата на Дечев, самото постановление се е наложило, защото за пореден път детенцето било при баща си, а той отказвал да я върне на собствената й майка над 10 дни след уречения срок.
Тъй като Емил е опитен юрист, в понеделник той успя да се пребори делото му за домашно насилие да бъде прекратено.
Мария Златарева
Ето неговото обяснение не само за частния случай с жена му, но и как по-принцип действат дами със съмнителен морал:
Районен съд – Дупница, с Определение № 947 от 03.08.2026 г., прекрати образуваното срещу мен производство по молба за защита от домашно насилие и изпрати делото по подсъдност на Софийски районен съд. Съдът е категоричен в извода си, че е „налице флагрантен случай на злоупотреба с право“ от страна на г-жа Златарева, предприета „очевидно с цел по-бързо произнасяне“ от съд, различен от компетентния по обичайното местопребиваване на страните.
Тук не става дума за първи опит. Компетентният съд по обичайното местопребиваване на страните – Софийски районен съд – вече се беше произнесъл по практически идентична молба и напълно резонно я остави без уважение. Едва след този отказ последва опит темата да бъде пренесена пред съд на над 70 километра от дома на всички засегнати, включително на самото дете.
Явлението има име и се нарича съдебен туризъм: търсене на все нов, все по-отдалечен и на пръв поглед по-удобен съд, докато не се намери такъв, склонен да се произнесе бързо и в желаната посока, вместо да се приеме произнасянето на съда, на който спорът принадлежи. Не смятам, че подобна практика заслужава сериозно място в спор, чийто предмет би трябвало да е единствено благополучието на едно дете.
Отвъд въпроса за компетентния съд, най-тревожното за мен е друго. Законът за защита от домашно насилие е сериозен и необходим инструмент за хора, действително изложени на насилие – не резервен способ, към който да се посяга, за да се спечели предимство в спор за режим на лични отношения с дете.
Използването му по този начин не уврежда само мен: то обезценява самата защита, на която разчитат хората, реално нуждаещи се от нея и превръща един извънреден, спешен и едностранен механизъм в средство за заобикаляне на съда, който по закон трябва да реши спора между родители – със спазване на състезателното начало и с изслушване и на двете страни. Именно затова смятам, че въпросите около режима ми на лични отношения с дъщеря ми трябва да намерят отговор там, където е тяхното истинско място – в делото за родителски права, а не чрез мерки, наложени еднолично и без да бъда чут.
Считам, че цитираното определение говори достатъчно красноречиво само по себе си и напълно потвърждава последователната ми позиция от самото начало: упражнявам единствено законно определения ми режим на лични отношения с дъщеря ми, в съответствие с влязло в сила съдебно решение – нищо повече и нищо по-малко.
Отделно от прекратяването на производството, все още очакваме произнасяне и по изричното ни искане по чл. 18 ЗЗДН за незабавна отмяна на самата Заповед за незабавна защита. Склонен съм да се надявам на положителен резултат и по това искане, доколкото вече беше установено, че липсват каквито и да е предпоставки за нейното издаване.
Наясно съм с образуваните по случая производства и продължавам да считам, че не е нито уместно, нито в интерес на детето да коментирам подробности по висящ съдебен спор в публичното пространство. Всяко твърдение, отправено срещу мен, ще намери своя отговор там, където е неговото място – по съдебен ред, а не в социалните мрежи или медии. Ще потърся правата си именно по този ред докрай.
Дъщеря ми е в отлично здраве и кондиция, а двамата продължаваме да споделяме пълноценна лятна почивка.
Моля за разбиране и уважение към личното пространство на мен и на детето ми.
Няма да отговарям на никакви коментари под този текст.
