Почина актрисата Марина Влади, съпругата на Висоцки
На 88-годишна възраст е починала френско-руската актриса и певица Марина Влади, съобщи вестник „Фигаро“, позовавайки се на информация от семейството ѝ.
Влади е родена през 1938 г. в Клиши, близо до Париж, в семейство на руски емигранти. Тя започва да се снима в киното още като дете и постепенно се утвърждава като една от най-разпознаваемите актриси на френското кино.
Сред най-известните ѝ роли е тази в La Princesse de Clèves („Принцеса дьо Клев“) на Жан Деланоа. За ролята си във филма Le Lit conjugal („Съпружеското легло“) на Марко Ферери тя получава наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Кан през 1963 г.
Влади работи с редица известни режисьори, сред които Орсън Уелс и Жан-Люк Годар. Сред филмите ѝ са още „Фалстаф“ (или „Камбани в полунощ“) на Уелс и „Две или три неща, които знам за нея“ на Годар, пише БТА. Дъщеря е на оперния певец Владимир Поляков, който изпълнява цигански романси в Париж. Псевдонима Влади взима след смъртта на баща си – в негова чест. Майка ѝ, Милица Енвалд е балерина. Тя е най-малката от 4 сестри.
Истинското ѝ име е Екатерина Марина Владимировна Полякова-Байдарова, известна е също и като Катрин Марина дьо Полякоф-Байдароф.
Актрисата е известна и с връзката си със съветския поет, певец и актьор Владимир Висоцки. Двамата се женят през 1970 г. и остават заедно до смъртта му през 1980 г., а Влади по-късно посвещава книга на отношенията им. Тя е изпълнявала и песни по негова музика и стихове. През 2006 година Влади съвместно с режисьора Жан-Люк Тардие поставя спектакъл на френски език „Владимир, или Прекъснатият полет…“ по едноименната книга. Висоцки посвещава много от най-добрите си лирични произведения на Марина Влади. Връзката им се превръща в основен източник на неговата любовна поезия.
Песните, посветени на Марина Влади са:
„Лирична“ („Тук клоните на елхата треперят във въздуха…“). Това е една от най-известните и нежни любовни песни в съветската музика. Висоцки я пише в началото на романса им, опитвайки се да изрази неустоимото си привличане към актрисата, живееща в Париж, и желанието си да я „омагьоса“.
„07″ („За мен тази нощ е възторг и ад…“) е песен, която символизира техния „телефонен“ романс от разстояние. Сюжетът е изцяло базиран на реални събития, когато Висоцки прекарва часове в опити да пробие съветските телефонни централи, за да чуе гласа на любимата си в Париж.
„Тя беше в Париж“, макар и написано иронично, отразява ранните етапи на връзката им. Висоцки пее за недостижима муза, която „беше в Париж“, летеше до Варшава и се смесваше с висшето общество, докато той оставаше в затворения СССР.
„Песен за две красиви коли“ е метафорично описание на живота им. Двете коли, състезаващи се една до друга, но никога неспособни да се свържат напълно, символизират постоянните раздяли и различния живот във Франция и СССР.
„Кристална къща“ („Ако съм болен, пиян или заченат…“) е трогателно обяснение в любов, в което Висоцки метафорично строи за любимата си „кристална къща на планина за нея“. „Обичам те сега“ е дълбока и зряла стихотворна песен за силата на чувствата, които надхвърлят всяка времева рамка и страх от бъдещето. [1]
„И лед отдолу, и отгоре – страдам между…“ е стихотворение, написано от Висоцки върху пощенска картичка в Париж малко преди смъртта му (през юни 1980 г.) и посветено на Марина. Това се превръща в последното му поетично обръщение към съпругата му.
Съвместен албум „Владимир Висоцки и Марина Влади“
През 1974–1975 г. техният известен съвместен албум, гигантски диск, е записан в Москва в студио „Фирма Мелодия“ (издаден през 1987 г.). В него Марина Влади пее песните на Висоцки, а той пее заедно с нея и изпълнява свои собствени сола:
„Толкова опушено, че няма отражение в огледалото“ (изпълняват заедно)
„Носех нещастието си“ (изпята от Марина Влади, написано от Висоцки)
„Марюшка“ / „Песента на Маря“ (изпята от Марина Влади)
„Случи се, мъжете си тръгнаха“ (изпята от Марина Влади)
Влади е носителка е на наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Кан за филма „Съвременна история или царицата на пчелите“ (1963).
Има 4 брака и трима сина.
„Аз съм рускиня, само че с френски паспорт. Баща ми е завършил Московската консерватория. Когато започва Първата световна война, той отива във Франция, за да се присъедини към армията като доброволец. Той е бил единственият син на овдовяла майка и не са го взели в руската армия. Станал летец-пилот, бил ранен, награден с военен кръст. След войната той остава във Франция, работи в Парижката опера, пее седем сезона в операта на Монте Карло. Бил е познат с Модилиани, Матис, Делон. Семейството на майка ми напуска Русия през 1919 година. Мама е била в Белград и там се запознава с баща ми Владимир Поляков, който е бил пристигнал на турне там.
Моята майка е възпитавана в Петербург, в Института на благородните девици в Смолни. През 1917 г. тя е била на 18 години. Тя е била една от онези, които, вдъхновени от нови идеи, са провесили червени дрипи на прозорците в деня на въстанието. После тя вижда как разбиват магазините на еврейските търговци на платове и дрехи и си спомня през целия си живот как са хвърляни огромни парчета плат в различни цветове, разгъващи се по цялата улица. След това убиват любимата ѝ класна дама и тя, както и много девойки, от страх избягва в чужбина. Така тя, преживявайки много трагични епизоди, се оказва в Париж“, разказва самата Влади в спомените си.
