До 3 години затвор и за родителите за жестокото убийство в Пловдив? Адвокат с ясна позиция по казуса
След жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив възниква още един важен въпрос – възможно ли е освен непълнолетните обвиняеми отговорност да бъде потърсена и от техните родители.
Адвокат Силвия Петкова обясни пред bTV, че по българското право наказателната отговорност е лична. Това означава, че родителите не могат да бъдат наказани за самото убийство само защото е извършено от техните деца.
По думите на юриста подобна отговорност не възниква автоматично. Разследващите трябва да установят конкретни факти, които да показват, че липсата на родителски надзор е създала опасност за развитието на детето или има отношение към поведението му.
Законът предвижда наказание при липса на достатъчен надзор
Наказателният кодекс съдържа специален текст за родители и настойници. Чл. 182, ал. 1 предвижда, че родител или настойник, който остави дете под неговите грижи без надзор и достатъчна грижа и по този начин създаде опасност за физическото, душевното или моралното му развитие, може да бъде наказан с лишаване от свобода до три години и обществено порицание.
Това обаче не означава, че родителите на обвиняемите в Пловдив непременно ще бъдат привлечени към наказателна отговорност.
Необходимо е да се установи дали конкретно техните действия или бездействия изпълняват законовите признаци на това престъпление. Самият факт, че дете е извършило тежко престъпление, не доказва автоматично, че родителят не е полагал достатъчно грижи.
Семейният кодекс също задължава родителя да осигурява подходящ контрол върху поведението на непълнолетното си дете и да се грижи за неговото физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
Ще се проверява какво са знаели родителите
Според адвокат Силвия Петкова въпросът трябва да бъде разгледан конкретно за всяко семейство.
Разследването би могло например да търси отговор дали родителите са знаели за поведението на децата си в интернет, за принадлежност към определени групи, за предишни прояви на насилие или за намерения да организират саморазправи.
Особено значение може да има информацията, че двама от младежите са свързани и с друга сходна проява в Пловдив. Това обаче само по себе си не доказва знание или вина на родителите.
„В България наказателната отговорност е лична“, подчерта Петкова. Според нея евентуална отговорност на майките и бащите би била свързана с изпълнението на задълженията им за грижа и надзор, а не с убийството като престъпление.
Каква е ролята на този, който е снимал побоя
Друг важен въпрос е каква отговорност могат да понесат младежите, които са присъствали на мястото, но не са нанасяли удари.
Побоят е бил заснеман с телефони. Според адвокат Петкова обаче самото снимане или присъствие не превръща автоматично човека в съучастник.
Ако дадено лице единствено е наблюдавало и заснемало случващото се, без с действията си да подпомага нападението, то може да остане свидетел по делото.
Ситуацията се променя, ако се докаже, че снималият е насърчавал извършителите, пазил е мястото, помагал е при организацията, възпрепятствал е жертвата да избяга или по друг начин съзнателно е улеснил престъплението. Тогава може да бъде обсъждано съучастие.
Точно затова записите от телефоните са особено важни – те могат да покажат не само кой е нанасял ударите, но и поведението на останалите около тях.
Петима непълнолетни са сред най-активните участници
По данни на прокуратурата петима младежи – три момчета и две момичета – са сред най-активните участници в нападението.
Те са на възраст между 14 и 17 години. Прокуратурата работи по обвинение за убийство, извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, по хулигански подбуди и по мотиви, свързани със сексуалната ориентация на жертвата. Всички тези квалифициращи обстоятелства трябва да бъдат доказани поотделно, подчерта адвокат Петкова.
Разследването сочи, че Георги е бил примамен на среща чрез 17-годишно момиче, което онлайн се представило като 15-годишно. След като пристигнал, част от групата се нахвърлила върху него.
Нападението било заснето, а след него младежите напуснали мястото.
Какви наказания могат да получат непълнолетните
Възрастта има ключово значение при определянето на наказанието.
Според разясненията на адвокат Петкова при доказване на обвинението за 14- и 15-годишните може да се приложи редуцираното наказание, предвидено за непълнолетни – от 3 до 10 години лишаване от свобода.
За обвиняемите между 16 и 18 години посоченият диапазон е между 5 и 12 години.
Освен възрастта съдът ще трябва да установи и дали всеки непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Наказанието няма да бъде общо за групата. Отговорността на всеки ще се определя според конкретното му участие, доказателствата и индивидуалната оценка.
Защо групата може да промени поведението на тийнейджър
Психиатърът д-р Веселин Герев обърна внимание на друг аспект от случая – влиянието на връстниците в юношеската възраст.
Според него именно през този период авторитетите могат рязко да се променят. Родителят или учителят невинаги остава най-важният ориентир, а мнението и одобрението на приятелската група могат да придобият огромна тежест.
Така групата създава свои собствени правила и граници на допустимото. Ако агресивното поведение носи статус и одобрение сред останалите, отделният тийнейджър може да направи неща, които сам никога не би извършил.
В конкретния случай младежите според разследването са се възприемали като своеобразни „ловци на педофили“ и вместо да подадат сигнал на полицията, са решили сами да „раздадат правосъдие“.
Защо е било толкова важно нападението да бъде заснето
Д-р Герев обръща специално внимание и на факта, че случващото се е записвано.
При част от младите хора снимката или видеото се превръщат в начин дадено преживяване да бъде признато от групата. Насилието вече не е само действие срещу жертвата – то се превръща и в съдържание, което може да бъде показано, коментирано и използвано за демонстрация на принадлежност или статус.
„Ако не го покажат, сякаш не се е случило“, е смисълът на тезата, която психиатърът развива.
Полицията обаче уточни, че към момента няма доказателства самият побой да е бил излъчван на живо в социалните мрежи.
„Добро семейство“ не означава автоматично липса на проблем
От пловдивската полиция по-рано заявиха, че задържаните са от сравнително стабилни семейства от средната класа и повечето учат в добри училища.
Д-р Герев предупреждава, че външният социален статус не е достатъчен, за да се направи заключение каква е действителната семейна динамика.
Той коментира, че много проблеми и конфликти в дома остават невидими за околните и никога не достигат до институциите.
Това обаче е общо експертно мнение и не доказва наличие на домашно насилие или родителско неглижиране в семействата на конкретните обвиняеми. Такива заключения могат да бъдат направени единствено след проверки и доказателства.
Родителската вина не може да се предполага
Случаят поставя естествения въпрос „Къде са били родителите?“, но юридическият отговор е значително по-сложен.
Да бъдеш родител на дете, обвинено в тежко престъпление, не означава автоматично да носиш наказателна вина за действията му.
За евентуално производство срещу родителите трябва да има конкретни доказателства за липса на необходимия надзор и грижа, както и за създадена вследствие на това опасност за развитието на детето. Това следва директно и от чл. 182 от Наказателния кодекс.
Същевременно разследващите ще трябва да изяснят много по-широката картина – как е възникнала групата, какво са обсъждали членовете ѝ, имали ли са предишни акции, кой е организирал срещата с Георги и дали възрастни хора са знаели за дейността им.
Едва след това може да се прецени има ли основания за допълнителна наказателна, административна или друга отговорност.
Най-тежката отговорност остава индивидуална
В центъра на делото продължава да стои личната отговорност на непълнолетните, за които прокуратурата твърди, че са участвали в нападението.
Родителите не могат да бъдат осъдени вместо децата си. Снимащият не е непременно съучастник. А принадлежността към групата сама по себе си не доказва участие в убийството.
За всеки човек трябва да бъде установено какво точно е направил, какво е знаел и с какъв умисъл е действал.
Това е и причината иззетите телефони, видеозаписите, чат-комуникацията и свидетелските показания да бъдат сред най-важните доказателства в следващия етап на разследването.
