Днес се спазват се строги забрани, прави се питка за Баба Шарка, а любими имена празнуват

На 18 януари църквата почита Свети Атанасий Велики! Свети Атанасий е роден през 295 г. в Александрия в семейство на бедни християни. Получава добро образование, участва в Първия Вселенски събор. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия.

Заради вярата си е преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница.

Жителите на Александрия така настоявали да се върне епископът им, че императорът се опасявал от бунт и се съгласил. В старанието си да омиротвори църквата, бил в постоянни спорове с еретиците. Починал през 373 г. на 80 години.

Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, затова на места се нарича и „Среди зима“.  Светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.

Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.

Св. Атанас е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: „Иди си зимо, идвай лято!“.

Празникът има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Свети Атанас се смята за брат на Св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“.

Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Характерна е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.

В миналото на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства „колко скача 3-годишен елен“.

По времето на Атанасовден стопаните гадаели дали ще е плодородна годината. Ако е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано. Колкото е дебел снегът на Атанасовден, толкова плод ще даде лятото.

В някои райони на България хората посрещат изгрева на Атанасовден със запалени огньове. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.

На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала „побратимяване“, които се изпълнява и на Ивановден.

Атанасовден, както и Антоновден, се празнува също и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празникът се чества и за умилостивяване на болестите.

На Атанасовден не се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета. Не се работи нищо – за предпазване от шарка (наричат болестта „цветето“), синя пъпка, обриви и язви.

Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката или да не ги нападат мечки. Забранено е впрягането на добитък. Ако това се направи, животните се подхлъзват и си чупят краката.

След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболее от охтика, синя пъпка и други обриви.

На празника се пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. По традиция трапезата включва пиле, приготвено с ориз, което се раздава на близки и съседи за здраве.

На 18 януари имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.

Ето и две вкусни предложения от тефтерчето на големия кулинар Иван Звездев, които да сложите на празничната трапеза:

Пиле с ориз 

Списък с продукти:

• пилешки бутчета – 4 бр.
• морков – 1 бр.
• лук – 1 глава
• ориз – 200 г
• черен пипер – 1 ч.л. или 10 зърна
• олио – 2 с.л.
• сол – 1 ч.л.
• червен пипер – за поръсване
• дафинов лист

Начин на приготвяне:

• Пилешкото месо се осолява и подправя с малко червен пипер. Слага се в тава и бутчетата се пекат от страната без кожа на 200 градуса за 15-20 минути.
• Оризът се измива добре с вода, след което се залива с 500 мл вода и се оставя да се накисне 20 минути.
• Докато се накисва оризът, в тиган със загрято олио се запържват лукът и морковът (можете да нарежете моркова на кубчета или да го минете през ренде).
• Добавя се отцедения ориз и се запържва за минута, посолява се, поръсва се черен пипер и дафинов лист и се залива с 600 мл гореща вода.
• Запечените бутчета се изваждат от тавата и в нея се слага оризът, бутчетата се слагат върху ориза с кожата нагоре.
• Поръсва се с червен пипер и се изпича на най-ниската част на фурната на 150 градуса за около 40 минути.
• При сервиране на пилето с ориз махнете дафиновия лист.

Питка за Баба Шарка

Списък с продукти:

• 500 гр. брашно
• 1 к.л. сол
• 1 к.л. сода бикарбонат
• мед за намазване

Начин на приготвяне:

Брашното се пресява. Прави се кладенче, което се поръсва със сол и сода. Налива се топла вода и се замесва меко тесто.

Тестото се оформя на кръгла тънка питка, която се сплесква леко и се поставя в предварително затоплена фурна. Пече се на 180 градуса за 20-30 мин. След като изстине, се намазва с мед.