Гена Димитрова не можа да прежали любимия си Жоро
Светът нарича голямата оперна певица Гена Димитрова (1941-2005 г.) „дива” заради божествения и певчески талант. Природата я е надарила с могъщ, феноменален и „неземен” глас – драматичен сопран. И още – с едно изключително българско постоянство, с воля и творческо търсене – за непрекъснато усъвършенстване. Гена не преживя обаче загубата на любимия си Жоро. Съпругът ѝ Георги Стойков загива в зловеща автомобилна катастрофа.
Бъдещата оперна певица е родена на 6 май 1941 г. в с. Беглеж, Плевенско. От малка тя пее навсякъде – в бащината си къща, в училище, на полето.
Като ученичка в гимназията гледа в селското кино филмите: „Руслан и Людмила”, „Иван Сусанин” и „Каста Дива”. Тези филмирани постановки решават нейната бъдеща съдба. Тя постъпва в Музикалната академия на София въпреки съпротивата на баща си. В столицата за пръв път, на 18 години, Гена посещава операта „Аида” на Джузепе Верди.
Първата поява на Гена Димитрова на професионалната сцена е на 27 декември 1967 г. в София. Ръководството на Софийската опера ѝ поверява трудната роля на Абигайл в „Набуко”. Тази роля ѝ носи през 1970 г. първите награди – „Златен пръстен на София” и златен медал от IV международен конкурс за млади оперни певци в България.
След това Димитрова заминава на специализация в Италия.
Започва да партнира на най-добрите певци, режисьори и диригенти в света, например на великите тенори – Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти. Пее на най-известните оперни сцени: миланската „Ла Скала”, „Ковънт Гардън” в Лондон, „Метрополитен” в Ню Йорк, в Париж, Берлин, „Арена ди Верона”, Виена, Залцбург.
На 27 юли 1987 г. Гена Димитрова получава едно изключително отличие – наградата „Златен Верди”. Наградата е връчена в родния град на Джузепе Верди – Бусето. В този град тя е провъзгласена за Царицата на Вердиевите гласове.
Малко известен факт от живота на Гена Димитрова е, че биографична книга за нея не успява да види бял свят в България в продължение на 15 години. Огромна роля за публикуването ѝ все пак изиграва съгражданинът ѝ от Плевен Румен Петков, който тогава е кмет на града.
От текста става ясно, че по време на драматичния митинг пред Народното събрание, когато Петър Младенов произнася репликата „Не е ли по-добре да дойдат танковете?“, окървавяването е избегнато може би точно защото Гена Димитрова запява химна.
Гена е в Бирмингам, когато вестник „Кориере дела Сера” съобщава трагичната вест, че в жестока автомобилна катастрофа е загинал Джорджо, мъжът на световноизвестното българско сопрано. Певицата получава от целия свят съболезнователни телеграми. Павароти ѝ телефонира от Ню Йорк: „Гена, знам, че е болно. Зная какво представляваше за тебе Жоро и каква е липсата на съпруга за една певица, но те съветвам – след това нито ден не стой вкъщи! Тръгни веднага! Само сцената ще те спаси!“.
Гена скърби за Жоро до края на живота си.
Привързаността им един към друг била толкова голяма, че всички, които ги познавали, твърдят, че никога не са виждали по-задружно семейство. Веднъж, в момент на пълно отчаяние, тя казала на свой близък във Виена: „Да знаеш, толкова не се чувствам добре в момента, че искам да се хвърля от балкона“. Оживявала се само от време на време покрай учениците си, някои от които настанила да живеят в софийския ѝ апартамент на ул. „Московска“.
Гена до последно криела от близките си, че е обречена. Сякаш искала да ги пощади. Затова заминала на изследвания и лечение в Милано сама, придружена само от една лекарка – нейна близка приятелка. Наследничката ѝ Милена дълго се колебае какво да прави с имота на леля си в Монте Карло, както и с жилището във Виена. Освен апартамента на ул. „Московска“ примата имаше и разкошна вила в Драгалевци, но не ходеше често там, тъй като я свързваше с незабравимия си съпруг Жоро, който вложи много сили за построяването ѝ, но така и не можа да ѝ се порадва.
През 2005 г., когато Гена тръгва за лечение в Италия и се сбогува с колегите си в София, със сълзи на очи произнася думите: „Аз ще се върна”. За съжаление, нейното последно желание остава неизпълнено. От Италия тя отлита на небето при любимия си Джорджо, за да му пее.
Едва последната година преди да почине, Гена Димитрова си е купила мобилен телефон. Тя, която няколко десетилетия триумфираше по най-големите оперни сцени в света, била дотолкова лишена от суета, че сама пазарувала и домакинствала в кухнята. Никога не робувала на марковите дрехи, косата си боядисвала вкъщи и направо мразела приеми, коктейли и разни други светски събития, на които постоянно била канена. Когато нямала ангажименти или не била на път, предпочитала да си стои вкъщи и да прави хороскопи.
Може би най-искрената похвала за голямата българка Гена Димитрова е изречена от ненадминатия Херберт фон Караян. Когато чува българската оперна певица, маестрото споделя: „Благодаря ви! Доживях да чуя един глас, който само боговете заслужават”.
