Велика събота е! Спазват се строги канони часове преди Великден
Днес Православната църква чества Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.
Когато Исус починал като човек, тялото било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се съединили и Исус възкръснал от мъртвите.
Велика събота е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жените около нея. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. След своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата.
Така започва новата ера в историята на човечеството – правото на човека на свободен избор – да бъде добър или лош и след смъртта си да постигне рая или ада.
На Велика събота в полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение. Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа „Христос возкресе“ и богомолците трикратно му отговарят „Во истину возкресе“.
Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.
Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гроба на починали близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.
На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.
На Велика събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата. Меси се великденската погача с червено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от семейството.
Месят се и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече.
Събота е последният ден, в който те трябва да бъдат боядисани. Добре е първите две да са в червено. Едното се поставя под иконата и престоява там до следващия Великден. А с другото се мажат бузките и челата на децата в къщата, за да са здрави и засмени през цялата година.
Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки и пр.
Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по жътва и други полски работи няма да ги боли кръстът.
Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предпазване от лошото и за плодородие и късмет.
Освен това днес Православната църква почита паметта на Светиите мъченици Тимотей и Мавра.
Те били измъчвани заради вярата си през 286 г., по времето на император Диоклетиан. Тимотей бил четец в църквата в Тиваиди. Стражите го задържали и поискали от него да предаде църковните книги, за да бъдат унищожени.
Той отказал както това, така и да принесе жертва на езическите богове. Когато заплахите им не подействали, при Тимотей довели жена му Мавра.
Те решили, че любовта му към нея и желанието за щастие ще го склонят да се подчини на заповедите. За тяхна изненада младият мъж убедил съпругата си да отиде и да изобличи пред всички управителя на областта. Разгневен, мъчителят заповядал Мавра да бъде жестоко изтезавана.
Младата жена понесла всички мъки и не се отказала от вярата си.