Васил Бинев или Иво Фотев от „Откраднат живот“ с разтърсваща изповед
Васил Бинев изигра толкова брилянтно образа на мафиота Иво Фотев в хитовата медицинска поредица „Откраднат живот“, че не малка част от многобройната зрителска аудитория на сериала все още се стряскат, като го видят някъде из софийските улици.
С пронизващо сините си очи и завладяващ глас, който няма как да се сбърка, актьорът направи така, че героят му да остане завинаги в историята на филма с шахматните си ходове. В живота обаче, Васил Бинев няма нищо общо с арогантния Иво Фотев, който си играеше със съдбите на хората. Дори нещо повече – негова пълна противоположност е, макар да признава, че се е стреснал от умението си да манипулира хората чрез този образ.
Васил Бинев е влизал неведнъж в домовете на хората, далеч преди да блесне с образа на Иво Фотев – чрез уникалния си глас. Той работи в дублажа вече повече от 30 години, но след като изиграва злодея Иво Фотев, признава, че вече има и глад за кино. И наистина би било грехота да не го видим отново на малкия екран, и като нищо следващата му запомняща се роля да не е толкова деспотична.
Пред БЛИЦ Васил Бинев не само, че свали маската на Иво Фотев от лицето си, но разкри и интересни кътчета от душата си, които със сигурност няма как да ви оставят равнодушни.
– Васко, помниш ли първата си реакция, когато разбра какъв образ трябва да пресъздадеш в „Откраднат живот“? От предварителния ни разговор ми стана ясно, че в живота си пълната противоположност на арогантния и деспотичен на моменти мафиот Иво Фотев, които накара хиляди пред малките екрани да го ненавиждат…
– Да (усмихва се) Аз влязох в сериала от 5-ти сезон и първоначално ролята ми беше да вкарам жена си (Ирина Митева или Ина Фотева, б.р.) в болницата, след което може би този герой трябваше да изчезне по някакъв начин. Това обаче не се случи и героят ми продължи и в следващите сезони. И найинтересното е, че той на практика беше измислен и доразвит на терен.
В началото знаех, че Иво Фотев е търговец на оръжия, много богат, много влиятелен, купува тази болница. Има съпруга, ента подред, която обича и иска да вкара на работа в тази болница. Впоследствие обаче, героят ми влезе в някакви други взаимоотношения – с лекари, с директори, с хора от болницата. Сюжетните линии така се завързаха, че сценаристите решиха да ги доотвържат.
Много се радвам, че този образ сякаш тръгна като по вода, без да съм го мислил предварително, без да съм търсил в себе си някакви такива изродски черти. Някак си се случи от само себе си. И много пъти съм си задавал въпроса как така ми се отдава толкова много да мачкам и да манипулирам хората във филма, при положение че съм добър човек – така казват приятелите ми, жена ми, дъщеря ми. Мислех си за това дали някъде дълбоко вътре в мен няма такава заложба и трябва ли да се страхувам от това…
– А не може ли да се каже, че просто много добре си пресъздал този образ актьорски? И друго – ако притежаваше реално подобни качества, може би щеше да е по-трудно да ги покажеш толкова брилянтно чрез образа на някой друг?!
– Благодаря ти за признанието, а за другото си права, да. Действително има нещо такова, че тези черти, които не притежаваш, са ти по-любопитни и ти съзнателно, или несъзнателно, ги изследваш. Разбира се, моят опит не е толкова голям, защото не познавам такива хора като Иво Фотев в живота.
Запитах се след това – добре де, защо хората всъщност харесват повече отрицателните герои? Може би защото човек е склонен много повече да извърши лошотия, отколкото добро. Много по-лесно е да нагрубиш някого, да му се озъбиш, да намериш кусури в някого, в нещо, отколкото да кажеш – „ти си прекрасна“, „ти снощи изигра много добре еди коя си сцена“. Някак си е много по-трудно човек да намери добрите думи.. Затова смятам, че хората по-лесно са лоши, отколкото добри. Така си мисля, дай Боже да не съм прав.
– Май си, за жалост, но пък като казваш, че малко се страхуваш дали пък не притежаваш част от качествата на Иво Фотев, се сещам за този израз, че хората са като Луната – винаги имат една тъмна страна в себе си, която може да се прояви, но може и да остане дълбоко скрита… Бонусът при теб е, че имаш шанс да ги пресъздадеш като актьор, без непременно да ги развиваш в реалния си живот.
– О, да, да, защото иначе тези черти се крият, потискат се и наистина е хубаво, че хората, които упражняват тази професия, могат да ги разкрият, без след това да бъдат обвинени. Така че съм благодарен на съдбата, че ме срещна с тъмната ми страна… дай Боже да е по-светло тъмна (смее се).
– Какво още успя да промени и да преобърне в теб Иво Фотев?
– Знаеш ли, аз престанах да се занимавам с театър преди 15 години, в които си казвах, че не ми липсва, защото се разделихме по взаимно съгласие, но се замислих дали не ми е липсвал не толкова като изкуство, колкото като себепоказване… Актьорът е актьор за това, за да се показва – и колкото по-талантлив е, толкова повече се показва. Може би това ми е липсвало. После си казах – не, глупости, нищо не ми липсва, имам една прекрасна професия – озвучаването, която ми е напълно достатъчна. Но с появата на Фотев нещата се промениха – вървя по улицата, едни ме поздравяват, други ми викат „мръсник“, което също е поздрав (усмихва се). Това ми донесе покой в душата – че съм се показал добре. Благодарен съм за тази покана. И не, че съм станал звезда, защото аз тази дума не я разбирам, не знам ти как я възприемаш…
– Ами като дума, натоварена с много значения… Звезди има само на небето според мен.
– Именно, да. Звезди в България няма. Имаше един Стефан Данаилов, лека му пръст, и някой и друг естраден певец, но останалите са популярни и по-малко популярни, това е. Фактът, че заради Иво Фотев станах популярен сега, гали моето его и ми дава малко повече самочувствие да мога да си пожелавам нови кастинги и нови ангажименти в киното. Иначе малко се страхувах, малко бягах, малко се криех.
– Този глас трудно може да се сбърка и със сигурност носи тази популярността, за която сега говорим… Дублажът може би е дал плътност на това, което сега и показваш?!
– Да, така е, занимавам се с тази професия от 30 години, но хората не ме познаваха по лице. Досега. Не знам дали е плътност, но със сигурност е една подсказка – хората си казват „ааа, това е Фотев, Фотев, дааа“.
– Каза преди малко, че никога не си пресъздавал злодей, какъвто бе Иво Фотев, само че чрез дублажа си се докосвал до редица такива, което също оставя някакъв отпечатък?!
– Точно така… затова си мисля, че може би несъзнателно съм черпел информация от тези филми и от тези образи. Въпросът е да имаш мярка и в харесването, и в представянето. Ако някой злодей ни е харесал в киното, то е, защото той е бил умен, интелигентен, с мярка.
– Точно като Иво Фотев, който показа страхотен интелект, отвъд лошотията си! И все пак, така ли очакваше да приключи той в сериала?
– Факт, да, много умен човек. Честно казано аз не мислех, че ще стигне до там, защото неговите псевдо смърти бяха доста през сезоните. И си казах – едва ли сега сценаристите ще ме убият, пък било то и за последно. Не ми се искаше.
Исках да преживее някакъв катарзис, да се промени, но нямаше как… За да се финализира цялата тази сага, трябваше да се изчистят нещата, защото няма да има продължение и в съзнанието на хората трябваше да остане една чистота. Лично на мен обаче, не ми се искаше изобщо да се разделям с героя. Нямаш представа колко мъчно ми стана в последния снимачен ден. Гледах костюмите на Фотев в гардероба, взех си довиждане и докосвайки всеки, се сещах кога какво се е случвало. Вътрешно не ми се искаше той да отиде на небето, но и разбирах, че просто няма как иначе.
– Какво ти каза твоята съпруга Силвия Лулчева за играта и образа на Фотев като цяло?
– Със Силвето си говорим много и за реакциите на хората, които понякога така се вживяват, че забравят, че реално аз не съм Фотев в живота. Забавляваме се. Иначе, когато се гледаме отстрани, пак е забавно. Аз съм човек, който си намира много кусури, които пък Силвето дори не е видяла. И обратно – когато гледам „Столичани в повече“, все съм се опитвал да намеря нещо, за което да й направи забележка, и все не съм успявал.
Колкото до дъщеря ни Еличка – тя учи за артистка в Лондон. Не успя да гледа този последен сезон, тъй като там няма как, но преди това се шегуваше с мен заради Иво Фотев. Усещах как харесва някои неща, които правя. Тя не е от тези деца, които се гордеят с това, което са постигнали мама и тати. Тя иска да надгради, да постигне повече, дай Боже да й провърви, защото знаем какъв е пазара. Стискаме й палци!
– Замислял ли си се върху това, че връзката ви със Силвия Лулчева, която е не по-малко емблематичен от теб глас, отстрани звучи наистина като изкусно сътворен от живота сценарии? Двамата се поглеждате с други очи именно по време на дублаж…
– Нали казват, че Господ е събирач. Не мога да си обясня как стана, но се получи – моите първи впечатления от нея бяха прекрасни, за нейните към мен не мога да кажа. Тя беше много ловка в работата си, но след като започнахме да се срещаме, най-много ми хареса това, че когато Силвия Лулчева каже „имам работа“, независимо какви пречки има около нас, просто я върши. Такова е отношението й към театъра, към всяка една работа. Изпипва всеки детайл, което още от началото много ме възхити, тъй като аз съм по-немарлив от нея.
– Навсякъде пише, че си й отказал брак, но пък двамата сте живото потвърждение на израза, че един подпис нищо не променя…
– Истината е, че при нас никога не е ставало въпрос за брак. Останалото, което се тиражира навсякъде из медиите, всъщност е плод на една шега. Преди години със Силвето живеехме на квартира при една много чудесна жена, която все й казваше: „Хайде бе, Силве, хайде оженете се“, а тя й отвръщаше: „Ооо, той не иска“. „Ами тогава ти му предложи, бе, Силве“… и ей така тръгна тази градска легенда, че тя е предлагала, пък аз не съм искал. Както казваш и ти – този подпис нищо не променя, формалности.
– Интересно ми е дали ти се иска да се случи възможност да играете заедно? В „Откраднат живот“ видяхме Владо Пенев и Марта Вачкова, които въпреки че не бяха двойка там, имаха интересни отношения в началото…
– Да, иска ми се. Наскоро дори получихме една покана. Отидохме, но впоследствие се разочаровахме от продуцентите, които се оказаха под всякакво ниво. Никой за нищо не се беше погрижил, дори и за най-елементарни неща като транспорт, гардероб и т.н. С нас беше и режисьорката Яна Титова, която също се отказа, заедно с оператора Марто Балкански. Но за мен със сигурност би било много любопитно да играем заедно със Силвето и много предизвикателно, защото тя не би ми спестила нищо, дори и на терен. Но със сигурност ще ми бъде от полза, ето сега се замислям… Дано да има и друга възможност това да се случи.
– Да разбирам, че образа на Иво Фотев е отключил глад за кино?
– О, да, изостри го много. Много бих искал наистина да ме забележат, да ме поканят и в друга роля, защото в България често слагат етикети, а аз бих изиграл не само нещо подобно, но и пълната му противоположност. Макар че е по-лесно да се изиграе отрицателния герой, тъй като той използва всякакви средства и думи. Иска ми се да играя и в комедия на диалога, в която фокус са именно разговорите, не толкова ситуациите.
– Темата за пандемията, за жалост, започна да присъства по неизбежност в разговорите ни и не мога да не попитам и теб за нея? Какво промени?
– При мен лично не промени живота кой знае колко, защото не съм спирал да работя, разбира се, взимайки нужните мерки за сигурност и повече спокойствие. Дублажът в телевизията не е спирал нито за ден. Страхът си съществуваше през цялото време. Тук избухне мина, там избухне мина, ти минаваш покрай това. Надявам се да отшумява постепенно вече.
– Какво следва оттук нататък за Васил Бинев, за Иво Фотев вече знаем?
– Да, на Иво Фотев светъл му път (усмихва се), а Васил Бинев ще живее в очакване да види отново камерата пред себе си, ще ходи отново на дублаж всеки ден, докато може, докато го търпят и докато иска. Засега ще е така. И дай Боже да се виждаме почесто за такива приятни разговори и поводи.
Интервю: Анелия Попова / „БЛИЦ“
