При случаен преглед през 2013 г. Лили разбира, че е тежко болна. „При профилактични изследвания се установи, че имам завишени нива на тромбоцити и левкоцити и оттам започна всичко”, разказва Лилия Иванова.
„Виждайки резултатите и поглеждайки на микроскоп кръвната картина, аз решавам, че се касае за сериозно заболяване – хронична миелоидна левкемия”, разказва проф. Жанет Грудева от пловдивската УМБАЛ „Св. Георги“.
„Шокът беше първите седмици, след това си казах, че всичко трябва да продължи, че не мога да се предам. Трябва да съм благодарна на това, което имам”, казва Лилия.
Има близките и съпруга си Георги. Заедно са от 8 години и се женят, докато Лилия се бори с болестта.
Лекарите решават да лекуват Лилия с т. нар. „прицелни медикаменти”, които се прилагат широко след 2000 г. и се осигуряват по Здравна каса. За да държат болестта под контрол, обаче, лекарите не могат да прекъсват терапията. Докато през май Европейската агенция по лекарствата обявява, че при определени условия конкретно лекарство може да се спре.
От 8 месеца Лили не се лекува, а показателите й са като на напълно здрав човек. В България досега не е имало такъв случай, а в света подобни пациенти все още са изключение.
А мечтата на Лили и съпруга й е не само тя да оздравее, но и да си имат дете. Няколко месеца след края на лечението Лили забременява. Чака синът й да се роди през юни.
„Трябва човек да се бори, защото си заслужава заради тези мигове, като този, който ще ни се случи на нас. Просто хората не трябва да се отказват”, на мнение е Лилия Иванова.
