Алекс го няма, но всичко е точно

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Истерията стана повсеместна и най-малка тя бе от страна на най-пострадалата страна – родителите. Защитно- агресивната реакция не закъсня с доводи далеч от конкретиката на случая. Спасителят-премиер размаха пръст, министърът отстрани, експертите обясниха, че така се случва и се разсърдиха на медиите и на родителите, защото не са лекари.

Версията на лекарката за починалото дете в София: Състоянието му не беше тежкоЛекарката, която според родителите на починалото 3-годишно дете в София, е отказала момчето да бъде …Nov 18 2019vijti.com

Да, родителите не са лекари. Това означава ли, че не трябва да реагират на влошаване на състоянието на детето си, защото не могат да преценят доколкото е опасно, а след това да не носят отговорност за действието или бездействието си? Ако си представим, че родителите на детето, имайки безрезервна вяра на личния лекар, който е предписал лечение на детето, бяха останали у дома, не е трудно да се досетим, че по-късно щяха да бъдат обвинявани, че не са го завели там, където са потърсили помощ и въпреки това краят е фатален.

Друг случай показва, че въпреки че не са лекари, родителите по-добре от тях понякога знаят какво се случва.
Само че всички, които са държавно възмутени и разграничаващи се от лична отговорност и оправдавайки се със системата, са отговорните за самата система, за легловата база, за разпиляната медицинска помощ, за ненавременната диагноза…

Може би случаят можеше да мине в графата „така се случва“, ако родителите бяха завели детето едва на обяд, но те са реагирали навреме и превантивно. Да, има тежки фатални, необратими болести. Но кой може да докаже, че ако сутринта на Алекс бе поставена диагноза и бе започнало лечение той нямаше да почине? На тези въпроси никога няма да получим отговори, защото отговорите ги дават тези, заради които Алекс не получи своя шанс.

В изказването си от 21 ноември д-р Георгиева приведе известната статистика за високата детска смъртност у нас и намекна, че причината за това е лошото отношение към педиатрите. Не е ли това поставяне на коня пред каруцата?
Друг лекар, отново обвинително порица родителите, че на са завели детето в Инфекциозна болница. То те нали не са лекари? Не е ли най-логично болно дете да бъде заведено в Педиатрията, особено когато преди това там успешно е лекувано другото им дете?

Има ли списък при личните лекари, на сайта на Министерство на здравеопазването, създават ли се информационни кампании за това къде – в коя болница при какви състояния да се водят децата, когато се разболеят? Чие задължение и отговорност е това?
Според изказванията на лекарите всички те са изпълнили задълженията си. Всичко е точно, само че Алекс го няма.
Този текст не е срещу лекарите, срещу спасителите, вълшебниците, благодарение на които сме на този свят живи и здрави. Той е за онези, които не бяха такива за Александър в три столични болници. Може би обществото нямаше да реагира толкова остро на случая, ако имаше наказани за лекарски грешки (наскоро стана ясно, че делото за починалата родилка Деяна най-вероятно ще започне от начало). Защото и лекарите грешат, но те винаги са бели. Черното остава за потърпевшите.
И понеже много често се повтаря на родителите, че не са лекари – защо, когато последните не са архитекти, настояват новата болница да бъде в компрометирана според специалистите сграда? Вижте защо архитектите са против използването на старата сграда в ТОЗИ МАТЕРИАЛ.

Автор: Яна Иванова

Източник: Актуално

Лекарите с обратна версия за починалото тригодишно детенцеNo ExcerptNov 19 2019vijti.com

[wpdevart_facebook_comment]

Още интересни публикации

error: Content is protected !!