Абитуриенти от ПМГ в Благоевград отказаха грамотите от училището и разкриха грозната истина зад стените му
Двама от най-успешните абитуриенти на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ в Благоевград отказаха да получат грамотите си на официалното изпращане и вместо това разпространиха собствен вестник със заглавие „Сбогом, ПМГ!“.
В него Бранимир Янчев и Александър Джаджев отправят остри критики към ръководството на гимназията, като твърдят, че зад имиджа на „елитно училище“ се крият страх, формализъм, проблеми с материалната база и спад в качеството на обучението.
„В Благоевград няма елитна гимназия, има само прескъпа емблема“, пишат зрелостниците. Според тях училището все повече се фокусира върху външния образ, униформите и дисциплината, вместо върху реалното качество на образованието и подготовката на учениците.
В своя текст Александър Джаджев описва атмосфера, в която учители и ученици се чувстват под постоянен контрол, а училищното ръководство е загрижено повече за имиджа на институцията, отколкото за проблемите в нея. Той разказва за случаи, в които ученици се страхуват от санкции за дребни нарушения, докато по-сериозните въпроси остават нерешени.
Репортажът от училищното ежедневие в ПМГ, който Александър рисува, прилича повече на сив тоталитарен разказ, отколкото на модерно образование:
Власт на страха: Учители, които уплашено молят учениците да крият телефоните си, защото камерите в коридорите ги наблюдават и всяко „нарушение“ води до унизителни обяснения на килимчето в директорския кабинет.
Арогантност вместо загриженост: Среща в зимно утро, в която вместо въпрос за матурите или университетите, ръководството софтуерно изисква едно — „Къде са ви униформите?“.
Бягство в нелегалност: Споменът за ученици, които пият чай пред столовата и панически бягат с чантите си при появата на директорката, докато лелките ги крият, сякаш са извършили престъпление.
Когато на една власт ѝ липсва съзидателна сила да придава стойност, тя хвърля всички сили към своя имидж. В Благоевград няма елитна гимназия. Но това знаем ние, учениците“, реже като скалпел Джаджев.
От своя страна Бранимир Янчев насочва вниманието към качеството на преподаването и условията в училището. Той посочва примери за спорни практики в обучението, остаряла техника, проблеми с материалната база и пропуснати възможности за сътрудничество с висши учебни заведения. Според него очакванията за модерна и конкурентна образователна среда не са били оправдани.
Въпреки тежките критики, вестникът не е само обвинителен акт. Авторите отделят място и на хората, които са направили годините в гимназията незабравими – съучениците, приятелствата и учителите, които са ги вдъхновявали и подкрепяли. Именно те, а не институционалният образ на училището, според зрелостниците са истинската стойност на ПМГ.
С отказа си да приемат отличията и с публикуването на „Сбогом, ПМГ!“ двамата абитуриенти изпратиха силно послание към училищното ръководство и поставиха под съмнение образа на гимназията като безспорен символ на елитното образование в Благоевград. Техният жест предизвика широк обществен отзвук и отвори дебат за това какво всъщност означава едно училище да бъде наричано „елитно“.
