Голям срам пред Европа: Снимка от „Васил Левски“ взриви мрежата
Понякога една снимка казва повече от десетки доклади за състоянието на българския футбол. Точно такъв беше случаят с кадъра, заснет от фен на „Ред Бул Залцбург“ преди мача на австрийския тим с „Левски“ в Лига Европа. Снимката на „лафката“ на Националния стадион „Васил Левски“ бързо се разпространи в социалните мрежи и показа гледка, която трудно може да бъде прикрита с думи – порутено помещение с олющени стени и импровизирана сергия, на която се продават вода и пакетирани храни. Така България посрещна гостите си на един от най-значимите футболни мачове у нас от години.
Дори официалните снимки на „Залцбург“ от стадиона не успяха напълно да прикрият проблема. От клуба очевидно се постараха да подберат по-атрактивни кадри – залезът над София, стълбите, трибуните, редиците със седалки. Снимките действително изглеждаха добре, но по-скоро напомняха на красиви кадри от стара и изоставена сграда. Нито един ъгъл не можеше да скрие очевидното – уморения бетон на съоръжение, което е на повече от 70 години.
А поводът заслужаваше далеч по-добра обстановка. „Левски“ се завърна в основната фаза на евротурнирите след 16 години пауза, а привържениците на клуба изкупиха близо 18 500 билета само за ден. Трибуните бяха пълни, атмосферата – впечатляваща, а публиката показа, че може да бъде на европейско ниво. Самият стадион обаче остана далеч от него.
„Васил Левски“ продължава да бъде мястото, на което се провеждат най-големите футболни събития в България, до голяма степен защото столичните грандове не разполагат със собствени стадиони, отговарящи на необходимите изисквания. Именно това е първото впечатление за всеки гостуващ отбор, чуждестранен журналист или футболен фен, дошъл от другия край на Европа. А старата поговорка, че „по дрехите посрещат“, тук звучи особено актуално. Във футбола тези „дрехи“ са стадионите, а нашият официален костюм отдавна изглежда износен и кърпен.
За сравнение, „Ред Бул Залцбург“ играе на модерна арена с капацитет около 30 000 зрители, построена за европейско първенство. И всичко това в град, който е приблизително три пъти по-малък от София.
В този контекст неизбежно се стига и до Пловдив. В парк „Отдих и култура“, до Гребната база, се намира най-големият стадион в България – „Пловдив“. Съоръжението разполага с около 55 000 места на две нива, има по-голям капацитет от Националния стадион и в миналото е приемало световно първенство по лека атлетика за юноши. Именно на неговата писта Ивет Лалова постигна знаменитото си постижение от 10,77 секунди.
Днес обаче стадион „Пловдив“ е оставен да се руши вече около три десетилетия. След последния ремонт така и не са уредени всички необходими документи за въвеждането му в експлоатация. През годините общината представяше различни идеи за реконструкция, включително вариант за капацитет между 40 и 45 хиляди места, но конкретните планове така и не се превърнаха в реалност.
Вместо това Пловдив пое по друг път – изграждане и реконструкция на отделни стадиони за двата големи местни клуба. „Колежа“ беше изграден наново с инвестиция от 58,5 милиона лева. Той разполага с около 18 500 места и е със статут на стадион от четвърта категория на УЕФА, което го поставя сред малкото съоръжения в България, способни да приемат мачове от най-високо европейско ниво. „Лаута“ също преминава през реконструкция и плановете са капацитетът му да достигне около 14 500 места.
Така днес Пловдив има два клубни стадиона, които постепенно придобиват съвременен вид, но едновременно с това продължава да има един огромен стадион, който стои неизползваем и се руши. Оттук идва и логичният въпрос дали вложените средства, време и усилия не можеха да бъдат насочени към създаването на едно голямо, модерно съоръжение – национален стадион извън София, което да бъде общ дом за „Ботев“ и „Локомотив“ и да приема най-големите футболни събития в страната.
Подобен модел не е непознат в Европа. В Милано „Милан“ и „Интер“ използват общ стадион, а в Рим „Рома“ и „Лацио“ играят на едно и също съоръжение. Разбира се, подобно сравнение има своите ограничения, особено когато става дума за футболната реалност в Пловдив.
Защото остава един съществен въпрос – възможно ли е изобщо „Ботев“ и „Локомотив“ да приемат идеята за общ дом? Всеки, който познава историята и емоцията на пловдивското дерби, знае колко силна е привързаността на двата клуба към собствените им стадиони. За феновете „Колежа“ и „Лаута“ не са просто спортни съоръжения, а част от идентичността на клубовете. Именно затова идеята двата отбора да делят един стадион вероятно винаги ще изглежда трудно постижима.
Но въпросът остава актуален, защото последствията от направения избор се виждат всеки път, когато голям европейски отбор пристигне в България и първото, което неговите фенове заснемат, е гледка като тази от „лафката“ на „Васил Левски“.
А вие как мислите? Правилно ли беше Пловдив да инвестира в два отделни стадиона, вместо да насочи усилията към изграждането на едно голямо съоръжение? Има ли смисъл стадион „Пловдив“ да бъде възстановен и превърнат в национален стадион, или най-голямото футболно съоръжение на България трябва да остане в София? И бихте ли приели „Ботев“ и „Локомотив“ да играят на един общ стадион? Споделете мнението си в коментарите. Най-интересните позиции ще бъдат публикувани в Plovdiv24.bg.
