Чувствам се ужасно и не знам какво да правя! Как да продължа?
След поредния неуспех за дете Стела съвсем се промени. Бяхме решили, че това ще е последният ни опит да имаме своя рожба и ако пак не стане, си осиновяваме дете.
При жена ми обаче нещата излязоха извън контрол. Преди я прибирах от болницата, подута от рев и вкъщи плачеше дни наред. Този път не я видях сълза да пророни… Все едно някой й беше изтръгнал сърцето.
Дните някак се изнизваха, но нощите ни бяха кошмарни. Стела или лягаше много рано и се правеше, че спи, когато аз отивах в спалнята, или си намираше работа, докато аз наистина заспивах.
Разбирах какво преживява, не исках да я притискам и притеснявам, бях готов да я чакам. Но всъщност много я желаех. Така мина доста време, аз губех надежда, че всичко ще е както преди, а липсата на близост с нея ме изнервяше.
Тя разбираше какво става с мен и на няколко пъти се опита да отвърне на страстите ми, но всичко беше някак насила.
Изобщо не се получи и всяка следваща издънка ни разочароваше все повече.
Един ден Стела поиска да поговорим. Всичко очаквах и за всичко си бях намерил аргументи.
Чувствам се ужасно
Тя обаче ме заби с предложението да си хвана друга.
Направи го толкова сериозно и искрено, че у мен не остана и капчица съмнение.
Съвсем спокойно ми обясни, че повече няма да унижава нито мен, нито себе си с нескопосани имитации. Нещо в нея се е прекършило, вече не е онази огън жена, в която някога се бях влюбил.
Няколко пъти повтори, че ме обича, но иска да се изнесе от общата ни стая, за да не ме тормози, а и да намери покой за себе си.
Беше готова, ако поискам, и да се разведем.
Обеща да не създава никакви проблеми, можехме да го направим по най-бързата процедура. И понеже аз на мига възразих, тя поиска да й обещая, че ще продължим да живеем заедно само ако намеря друга, с която да се чувствам добре физически.
Направо не ми се вярваше!
Тя обаче потвърди: „Ти си млад, здрав и нормален мъж. Живей пълноценно! Аз не мога да ти дам това, от което имаш нужда, няма да ти преча да го вземеш от друга…“
Оттогава мина повече от година.
В началото полудявах сам, очаквах, че Стела поне малко ще стане такава, каквато беше преди.
Това не се случи и от няколко месеца излизам с друга – бивша моя колежка, разведена, с две деца.
Моето първо условие беше всичко да е супер дискретно – въпреки че имах позволението на съпругата си, не можех да допусна целият град да знае за втората.
Засега само Стела разбира, че я има, знам го, макар че тя нищо не казва.
Гадно ми е, като се прибирам вкъщи…
Чувствам се ужасно! И едно гадно чувство за вина ме яде отвътре… до следващия път, когато отида при другата.
Изглеждаше лесно да изневерявам, но изобщо не е така.
Не знам и докога ще го правя.
Дани
Снимка: Pixabay.com
