Цял живот със съпруга ми се блъскахме, за да си купим наш дом, но ето че ни предстои да прекараме старините си в старчески дом
Много често децата забравят обещанията, които дават на родителите си. Когато дъщеря ми Вяра беше малка казваше, че щом порасне ще се грижи за мен и баща си. Мечтаеше да ни подари голяма къща, където ще можем спокойно да прекараме старините си, а лятото да ни води на почивка. Думите са едно, а обещанията – друго. Днес дъщеря ми е възрастна жена и непрекъснато ни укорява, че сме й задължени. Тя ни е едничка и някой ден ще получи всичко, което имаме, но всяко нещо с времето си.
За съжаление Вяра не иска да чака и вече прави планове как да се докопа до наследството, докато сме още живи. Дъщеря ми вярва, че щом сме й родители, сме длъжни да й осигурим пари или поне апартамент.Наскоро започна да тормози и баба си, манипулирайки я да й завещае жилището си след смъртта си. Вяра мисли, че по право наследството й принадлежи, само защото някога е помагала на старицата да засади градината си с картофи. Баба й не можа да откаже и направи завещание в нейна полза.
Но дори и това не й стига и сега се опитва да вземе и нашия дом. Преди известно време със съпруга ми си купихме къща и от глупост оформихме нотариалния акт на името на Вяра. Неотдавна дъщеря ми ни предупреди, че е пуснала имота за продажба, а мен и баща си ще изпрати в старчески дом. Оттогава не съм спряла да плача. Цял живот се блъскаме по квартири, заделяли сме от залъка си, и вместо да си отдъхнем, ще прекараме старините си в дом. Това ли заслужаваме?
Източник: lichna-drama
