Утре е голям празник и хубави имена празнуват, а всяка жена трябва да стане рано сутринта и ето какво да направи!
Трифон Зарезан е един от най-големите празници и се смята за началото на земеделската или селскостопанската година. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница и се празнува на 14 февруари.
Имен ден празнуват: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
Това е изцяло мъжки празник, на този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и жените. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо.
Вари се и пиле или кокошка и се приготвя с булгур или ориз, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклицата вино и тръгва към лозето, за да го подреже. Жената изпраща мъжа най-много до края на селото.
На лозята отиват само мъжете лозари, които изпълняват обичая зарязване.
Всеки мъж зарязва в своето лозе по няколко кютука („гижи“, „главини“), а от всеки кютук или всички пръчки, или по 2-3 броя. Мъжът се прекръства, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет.
След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират на обща трапеза.
На земята, върху дълги пешкири, се нарежда храната. Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се слага печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и задължително – вино.
По средата се слага голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека да поеме китката и бъде цар!“ Избира се цар на лозята, обикновено имотен човек и главата му се окичва с венец от лозови пръчки, а раменете му са с друг венец.
Царят е теглен в колесаря от лозарите, на фона на гайдарски звуци, тъпан, гъдулки, след което се отправят към града или селото.
Там спират пред всяка къща, където домакинята изнася в бял котел вино, първо дава на царя да пие, след това черпи цялата свита. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“.
Царят отговаря на благословията с „Амин“. Когато стигне до дома си, царят се преоблича с нови дрехи, но остава окичен с венците и сяда на дълга трапеза, за да посрещне хората от цяло село.
Хорото има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро.
Вярва се, че на този ден никой не трябва да се прибере трезвен, защото това не е добра поличба.
Вечерта пък се гадаело по въглените в огнището каква ще е годината.
Празничната трапезатрябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Сервират се прясна пита и основно ястие по стар български обичай – пълнена кокошка с ориз или булгур.
Постна пита
Необходими продукти: • 20 г прясна мая • 1 с.л. сол • 400 мл вода • брашно – за стане меко тесто
Начин на приготвяне: Продуктите се смесват до получаване на меко тесто. Оставя се да втаса добре и се пече в предварително загрята фурна. По желание може да украсите погачата с кръст или символи на дома.
Пълнена кокошка с ориз или булгур
Необходими продукти
1 бр. кокошка с дреболии
1 бр. малка кисела зелка
2 ч.ч. булгур
1/3 ч.ч. олио
червен пипер
черен пипер
Начин на приготвяне
Дреболиите, зелето и булгурът се задушават с вода. Кокошката се пълни и зашива. Поставя се в тава. Пече се до готовност на 180 градуса.
Виното също е задължително за този празник. През зимата и в студените дни се препоръчва червено вино, а през летните топли дни – бяло. Червеното вино се сервира със стайна температура. Обикновено в малките градове и села то се съхранява в изба или мазе. Затова е добре да го извадите малко преди да дойдат гостите ви и да седнете на трапезата.
“Напитката на боговете” се сервира с основното ястие, но можете да я сервирате и с десерта. Казват, че каквото вино има на трапезата на Трифон Зарезан, такова вино ще дадат лозите през годините. Затова почерпете гостите си с най-хубавото вино – ще го познаете по синджира, който се образува в горната част на чашата, когато наливате от бутилката.
На следващия ден е добре да предложите лека храна, защото празникът на Трифон Зарезан е известен с изобилието на масата. Подходящи продукти са печените на фурна картофи, предложени с масло и сирене, омлети или бъркани яйца, туршии и варени зеленчуци.
Добре е да предвидите и плодови сокове или сиропи от компоти за мъжете, които са препили на предишния ден. Това ще подобри състоянието им и ще избистри ума им.
