Мнозина българи от по-възрастното поколение си спомнят с носталгия за времето, когато българските курорти все още не бяха превърнати в бетонни градини и хотелите не се строяха на метри на плажа, закривайки живописните гледки. Носталгията разбира се не е свързана със социализма, а с райските места и девствените плажове по българското Черноморие, които днес стават все по-малко.
Преди години легендарният пловдивски китарист и рокаджия Иван Димитров-Ванко Филибето публикува във фейсбук ретро снимки, които обедини във фото албума „Българското черноморие през горещото лято на 1968-1972 г.“ Те са снимани от различни фотографи по онова време. Lupa.bg представя част от романтичните кадри.
Днес малцина знаят, че през 60-те години на миналия век най-големите медии в САЩ обсипват с похвали българските черноморски курорти Слънчев бряг и Златни пясъци. На 20 март 1966 г. в. „Ню Йорк Таймс“ излиза с обширна публикация под заглавие „България копира най-доброто от западния туризъм“.
Златни пясъци бе гордостта на социалистическа България
„На крайбрежието има два относително нови курорта – Златни пясъци и Слънчев бряг – и няколко по-стари. Когато преди 6 години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо проучиха всички големи курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират доброто и да избегнат лошото. Като цяло са успели. Построили са малки курорти, разделени от големи пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и ресторантите сред тях. Има достатъчно спокойствие и сянка през лятото, когато температурите надхвърлят 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда само морето и дърветата“, възхищава се „Ню Йорк Таймс“.
„Фрегатата“ бе един от символите на Слънчев бряг
В публикацията на американското издание е отделено място на ресторантите, които „са построени с въображение“, персоналът говори английски, а „храната има ароматите на Изтока и е по-добра отколкото в Гърция, макар и не толкова добра, колкото във Франция и Италия“.
Авторът на статията Артър Еперон споделя и кои български гозби са му харесали най-много – „печено сирене“, което описва като бяло сирене, масло и чушки, печени в навита хартия; миш-маш, сарми и пълнени чушки. Той разказва, че се консумира предимно свинско месо, докато говеждото се предлагало по-рядко, което българите обяснявали с шегата, че са „заменили воловете с трактори“.
Прочутият ресторант „Магура“ в Слънчев бряг
Най-развити в туристическо отношение, разказва в друга статия от 1962 година изданието, са районите на север от Варна и Несебър. По това време в България вече функционират 117 туристически хотела с капацитет от 15 352 легла. През следващите 10 години се очаква само по Черноморието да се изградят хотели с 60 000 легла.
Легендарният хотел „Астория“ на „Златни пясъци“ вече не съществува. Той беше взривен през 2017 г.
През 1961 г. България е посрещнала 250 хиляди чуждестранни туристи, от които 80 хиляди от Западна Европа – предимно от Австрия, Скандинавието и Германия, изтъква вестникът и посочва, че за 1963 г. се очакват 300 хиляди чужди туристи.
Гостите могат да избират между луксозна, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 долара за луксозна стая до 3,50 за втора класа. За ВИП-обслужване трябва да платят по 11 долара на нощувка, в което се включва и транспорта от и до летището, пише „Ню Йорк таймс“.
Ресторант „Ропотамо“ в Слънчев бряг
Плажа на село Лозенец, който днес е модерен курорт
Балчик
Райският залив, Созопол
Аркутино и о-в Св.Тома (Змийският остров)
Слънчев бряг
Алепу
Слънчев бряг
Слънчев бряг
Албена
Кометата, акостирала на кея в Созопол
Кометата се движеше от Северното до Южното Черноморие
Арапя
Бар-вариете в Слънчев бряг
Чужденците и българските летовници се радваха на танцьорките по соца
Мичурин, който днес се нарича Царево
Синеморец
Несебър
Оазис
Перла
Приморско
Созопол
Курортът „Дружба“
Ресторант „Златна рибка“ и хотел „Гларус“ в Златни пясъци
ЛУПА
