Пет култа на соца: Каквото хубаво имаме, е построено по времето на Тодор Живков? (СНИМКИ)

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

От известно време е модерно да се говори за социализма. Някои страдат по него, други го обругават. За мнозина това бяха щастливи години, представяни умилително със спомени за първомайската лютеница „Хорце“, шпековия салам, увит в амбалажна хартия, нектара в бирени бутилки, картите за почивка от завода и детските лагери, дъвката „Идеал“ и пр., съобщава вестник „Ретро“
Ето пет непреходни символа на онова време:Социално „чудо“ в България: Безработни роми нахраниха цяло село, не взеха и стотинкаКъм 60 души, основно роми, регистрирани на трудовата борса, отгледаха тази година десетки тонове кар…Oct 29 2018vijti.com

Националният дворец на културата
Мастодонтът Национален дворец на културата продължава да краси столицата ни. НДК е най-големият технологически напреднал център за провеждане на конференции, изложби и специални събития в Югоизточна Европа. Истината е, че така е и до днес и няма построен по-голям и модерен. С пълно основание можем да кажем, че каквото хубаво имаме, то е построено при социализма, по времето на Тодор Живков.
НДК има осем етажа и три подземни нива. Идеята за създаването му е на Людмила Живкова. Построен е върху площ от 18 300 кв. м и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

Панелните блокове
И до днес българите масово живеят в панелни блокове – типичен символ на социализма. Комшийката отдолу прави запръжка с лук, съседът отляво работи с бормашината, Иванови от горния етаж си вдигат скандал, а детето в банята от първия етаж се скъсва да плаче – това е действителността в панелния блок и до днес. Но тогава бяхме по-задружни и можехме да си поискаме чаша захар от комшийката. Днес обитателите на блокове дори не се познават. Първата панелка у нас е построена в София през 1958 г. в кв. „Kрасна поляна“. И днес във всеки град има поне два квартала с бетонни постройки, които са с население колкото едно село.

“Мъжът и жената. Интимно”
По времето на соца нямаше дом в България, в чиято библиотека да не присъства култовата книга на Зигфрид Шнабл „Мъжът и жената. Интимно“. Макар да бе сложена на по-горна лавица в секцията и замаскирана, за да не я види детето. Това беше библията на сексуалното възпитание и образование в онези години. Сега на младите може да им е смешно, но в ония години имаше някакъв морал и приличие.

Детски ясли и кухня
Конфитюр, подсладен чай и шпеков салам, лигавниците с избродираните на тях инициали на имената на детето и групата му в съответната ясла – това е споменът за времето, когато в яслите и градините можеха да влязат безпроблемно всички деца. А не като сега родителите да си късат нервите, да чакат ред и да се подчиняват на безумни правила като точковата система. В детската кухня храните бяха здравословни и чисти и майките всеки ден ходеха да пълнят буркани за децата си.

Кренвиршите
Кренвиршите при социализма бяха ежедневие в менюто, тъй като изборът в магазина се ограничаваше с шпеков и хамбургски салам „кучешка радост“, а луканка можеше да се вземе рядко или с връзки. Разликата между тогава и сега обаче е, че едновремешните кренвирши бяха от месо. Сега са от сланина и още кой знае какво.

Търновка се венча за индиец, а сватбата им в Индия ще се запомни със своята пищност26-годишната Десислава Неделчева от Велико Търново се омъжи за своя любим – индиеца Арук Кушанд в ро…Oct 29 2018vijti.com

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!